ДВ: Г-н Фелингер, в социалната мрежа Х (бивша Туитър) Вие написахте: „България е чудесна! Обичам България!“ Това от сърце ли е – или малко преувеличавате?

Фелингер: Това е искреното ми възхищение от напредъка на България, която е една чудно красива страна с прекрасни хора и супер климат. Направо съм въодушевен!

ДВ: А в политическо отношение?

Фелингер: В политическо отношение в момента в София управлява истински прозападно правителство, което желае да проведе истински реформи. Възхищавам се от подкрепата на това правителство за Украйна.

ДВ: Колко дълго бяхте в България, какво видяхте?

Фелингер: Бях само два дни, в Русе и в Пловдив, но това е вече четвъртото ми пътуване до България. Аз съм бизнес-консултант и търся инвеститори в България в областта на стоманената промишленост и на енергетиката. А във връзка с моите политически ангажименти в момента се опитвам да помогна на България за приемането в Шенген. В същото време за мен е много важно България да подкрепи Австрия за членство в НАТО, за което аз силно се застъпвам.

ДВ: Вие писахте в социалните мрежи, че остро протестирате срещу австрийската блокада за приемането на България в Шенген. Бяхте го формулирали така: „България е проевропейска държава. Австрия е проруска. Австрия блокира приемането на България в Шенген. Чии интереси обслужва Австрия?“

Фелингер: Във войната, която Русия води срещу Украйна, България ясно застана на страната на Запада и оказва сериозна подкрепа на Украйна – с боеприпаси, с оръжие и горива. Смятам, че това е много добра кауза. В същото време Австрия се крие зад своя неутралитет и продължава масивно да купува руски газ. Смятам, че тази политика на Австрия е неправилна, страната всъщност би трябвало веднага да прекрати газовите сделки с Русия. България го направи. Тя е най-бедната страна в ЕС, а постигна най-големия напредък за тези година и половина от началото на войната. България е пример за подражание.

ДВ: Специално внимание отделяте на Дунава. Смятате ли, че страните по източното поречие на тази голяма европейска река не получават достатъчно внимание от ЕС и от НАТО, особено сега, на фона на войната?

Фелингер: Абсолютно, точно това мисля. България и Румъния влязоха в ЕС през 2007 година, а в НАТО още през 2004. Ние обаче през тези десетилетия доста сме занемарили грижата си за държавите по източното поречие на Дунав. А сега, по време на тази война, изведнъж установяваме, че пътищата за комуникация с Украйна са много трудни, лоши са както железопътните връзки, така и връзките по Дунава – цялата тази инфраструктура е трябвало да я изградим по солиден начин през тези десетилетия. А не го направихме, макар че от 2014 година вече знаем колко опасно е положението на изток. Това беше гигантски пропуск! Крайно време е сега масивно да се инвестира в инфраструктурата в цялото дунавско пространство, така че на Украйна да могат да се доставят оръжия, а, естествено, в обратна посока да идват доставките с украинско зърно. На Дунав трябва да се гледа и като на военно-стратегическа река, важно е също така Русия да бъде изключена от Дунавската комисия и Дунав да бъде подсигурен като снабдителен път за и от Украйна, военно и логистично.

ДВ: Вие пледирате за повече европейски инвестиции в Северна и в Източна България. Явно смятате, че тези региони изостават икономически.

Фелингер: Според Евростат тези региони са сред най-бедните в ЕС. И те наистина за доста изостанали. София се развива много добре през последните 10-15 години, но тези региони изостават. На европейско равнище е необходимо преразпределяне, за да получат тези региони повече помощ, защото през последните години Европа инвестира твърде малко в инфраструктурата, в енергетиката и в дунавското корабоплаване. За съжаление и Австрия, и Германия проспаха много възможности. Те бяха доста сдържани още за приемането на България и Румъния в ЕС, а после многократно блокираха инвестиционни пакети. Сега най-после нещата постепенно се променят, но има страшно много за наваксване. А нападателната война на Русия срещу Украйна ясно показва колко важно е да се разширят инфраструктурата и транспортните връзки по източното течение на Дунав. Виждаме го във връзка със зърнената криза, с кризата около логистиката. Американски експерти като Бен Ходжис го повтарят вече от десет години, но ние не предприехме нищо. В Румъния нещата са по-добре, но България изостава. В България транспортните връзки запад-изток са добри, но връзките север-юг наистина са много лоши. Пътуването от Пловдив до Русе е както преди 30 години – това не е ОК.

ДВ: Г-н Фелингер, знам, че се занимавате с тази тема: в България в момента се води разгорещена дискусия за паметниците на Съветската армия. Следите ли я? Каква е практиката в други държави от бившия Източен блок?

Фелингер: Моето мнение е еднозначно: всички съветски паметници трябва да отидат в музея. Да се демонтират и да бъдат инсталирани в специални музейни пространства, посветени на престъпленията на комунизма в Източна Европа. На тези паметници мястото не им е в центъра на градовете. (Това важи и за Виена, впрочем.) Разбира се, в България има и много паметници от времето на руската освободителна война през 1877-1878 година, които трябва да бъдат запазени. Важно е да се направи тази разлика между Освобождението през 1878 и съветската окупация след 1944-1945. На съветските паметници мястото им е в музея, където на младите хора да се обяснява както защо СССР спечели войната, така и какви престъпления извърши след това. Трябват истински обяснения, различни от някогашния съветски наратив. Сега ние имаме нужда от един общоевропейски наратив, който да обяснява, че наистина тогава е бил победен фашизмът, но после в продължение на повече от 40 години тези държави са били плячка на Съветския съюз. Под съветска окупация две поколения българи бяха лишени от възможността да работят и живеят в благоденствие, да пътуват, да водят нормален живот. Всичко това трябва ясно да се документира и представи на всички нови поколения. Ще го кажа пак: време е да се надживее съветския и сталинисткия разказ за онези времена.

С Гюнтер Фелингер, който е и председател на Австрийския комитет за разширяването на НАТО, разговаря Александър Андреев.