Когато президентът Румен Радев казва, че „Трети март е червената линия на нашето търпение“, то следва въпросът какво ще направи обявеното от него „народно движение“, когато червената линия бъде премината и няма да е национален празник. Опит за метеж? Ще въстане срещу закон, приет от мнозинство в държава, която по Конституция е парламентарна република? Ще отхвърли решение на областен управител и СОС за Паметника на Съветската армия? А може би ще направи жива верига около Паметника с руски и български знамена, пълководци от „Възраждане“, БСП и Левицата и ще излезе отпред с вдигнат юмрук, (вместо шмайзер като гранитния солдат)…

Спасителят от Шипка

По-скоро Народно движение „3 март“ може да се окаже предсказваният от дълго време политически проект на президента. И макар да го обяви от връх Шипка, любима руменрадева трибуна, няма как да носи същото име – вече има (проруско) паравоенно формирование – Българско народно опълчение „Шипка“, което трябваше да бъде проверено от ДАНС от разпореждане на прокуратурата. Няма да е първият политически проект в защита на „изконни“ ценности – „Възраждане“ брани лева, БСП – традиционното българско семейство, а народната фракция – 3 март.

Няма съмнение, че след като коалицията между двете най-големи политически сили сложи край на служебната му власт, президентът намери ново убежище.  Абстрактно-идеално, каквото подхожда на такава фигура – да спасява държавността от „безродници“ и „катастрофирали в безчестието си“, а значи и да определя кой може да се нарече българин. В този целофан Радев напъхва селекцията си от политическия и геополитическия дневен ред – исканата оставка на назначения при служебния кабинет главен секретар на МВР, убийството на Алексей Петров, войната, която „Украйна настоява да води“ – и българските „войнолюбци“, концесията на порт Росенец на частната руска компания „Лукойл“ и прочие.

Къде се нарежда договорът с „Боташ“

Могат ли да бъдат наречени „безродници“ обаче висши държавни служители, споразумели се турска компания да има право на неустойки в договор, но не и българска? Подписаното от служебното правителство споразумение с турската „Боташ“ дава неограничен достъп на Турция до българската газопреносна система. Освен това задължава българската страна, независимо дали получава договорените количества природен газ, да плаща – общо 2,5 милиарда евро за 13 години. „Турската фирма „Боташ“ получава достъп до българския и европейския пазар, без обратното да е вярно“, каза наскоро премиерът Николай Денков, нарекъл документа неизгоден. БСП го определи като вреден, а бившият енергиен министър на социалистите Румен Овчаров – като „изключително глупав“ в ефира на Bulgaria ON AIR. „България има тръбопроводи отвсякъде, имаме терминал в Александруполис, на който сме собственици на 20%. И ние подписваме договор за 13 години за 300 млн. лева годишно, за да резервираме капацитет в Турция. Като искаш турски газ, подпиши си – „Турски поток“ е на пътя“, коментира енергийният експерт.

Засега предоговарянето на споразумението, задължаващо „Булгаргаз“ да сключи договор с „Боташ“, върви трудно – въпреки усилията на кабинета Денков-Габриел. Ако го развали, българската страна ще понесе сериозни санкции.

Така че относно договорките с „Боташ“, българското общество е в правото да каже (като президента от Шипка) „не на опитите за разграждане на държавността с превземането на институциите за користни политически и икономически цели“.

В държавата на разума…

В една разумна държава е здравословно за обществото и партиите президентът да не се съгласява с всички действия на управляващите, да ги критикува, но и насърчава, а правителство и държавен глава да са в диалог. Войната, която Русия започна в Украйна, начерта кървавочервена линия – и се видя, че президентът Радев не е в полосата, където са европейските държави и членове на НАТО, към които принадлежи и България.

Президент и управляващи не просто са в конфликт, те са от двете страни на най-голямата разделителна линия от Втората световна война насам. Българският държавен глава, бивш натовски генерал, не споделя базисни ценности на съюзите и техните обединени послания за подкрепа на украинския суверенитет и териториална цялост, в т.ч. военна помощ за Киев и санкции за Русия. Радев отива по-далеч – независимо от червените линии, които ЕС налага спрямо руските газ и петрол, с приходите от които Кремъл финансира войната, чрез служебния си кабинет той пробва български коридори за руските въглеводороди.

Нефтопроводът от Александруполис до Бургас засега е на ниво работни групи, но споразумението с „Боташ“ има всички шансове да се утвърди в договор.

Историците обаче се възмутиха, че от Шипка президентът издигна кауза за защита на 3 март – датата, на която е подписан Санстефанският мирен договор. Същият, който изключва от България градове в Родопите и Тракия, компенсира Сърбия с български земи в Нишко, дава Северна Добруджа на Румъния. Всички дипломати са били наясно, че ще бъде ревизиран, както и става в Берлин, където Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя. Не за такава България са се били опълченците, пред чиято костница век и половина по-късно български президент подстрекава гражданите и пропагандира сляпа преданост към кухи дати.

На подписването на предварителния Санстефански мирен не е присъствал българин – въпреки загиналите близо 3500 опълченци. На подписването на предварителното споразумение между „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ са присъствали – и какво от това. Трети март ще остане официален празник, предложението на управляващото мнозинство е да не бъде национален. Но какво ще се прави с договора с „Боташ“ – пази ли го и него народното движение?

* Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.