Единствената причина в момента да не съм в униформа – аз и още няколко десетки хиляди запасняци – е това, че украинците спряха московските орди на своя територия. Не ги пуснаха да продължат на запад.

Нямам никаква представа в какъв свят на илюзии живеят онези европейци, които не си дават сметка за това. Представям си, че поляци, словаци, чехи, балтийци са благодарни на украинците, че им спестяват копаенето на окопи около Варшава, Прага, Братислава или Вилнюс. Дали обаче подобно разбиране има в страни като Франция, Германия, Испания, Португалия? В Америка?

Тези дни, след като руснаците взривиха още една язовирна стена в Украйна, за да наводнят бойното поле край Токмак, президентът Зеленски предупреди западните си съседи, че руснаците могат да взривят и запорожката АЕЦ – най-голямата в Европа. В отговор получи критики от страна на западните съюзници, че украинската офанзива напредвала твърде бавно. И това – от онези, които отказаха да дадат на Украйна бойната авиация, необходима за господство в небето. Относно запорожката АЕЦ пък отвсякъде пробитата от Кремъл Международна агенция за атомна енергия твърди, че единственият риск бил… от украинското настъпление. Т.е. – ако украинците не мърдат, всичко ще бъде наред.

Важното е другите държави да ги е страх от Русия

Западът се приплъзва към обичайното си позорно поведение, падайки в елементарни капани, ползвани от Кремъл в продължение на десетилетия. Повече от година НАТО и ЕС демонстрираха нетипично за тях сплотено и храбро поведение, след години страхливост и криене на глави в пясъка. Тези дни отново мънкат. Нещо се случи.

Случи се – акцията на Пригожин, демонстрирала на целия свят слабостта на путинския режим. В дните след нея очевидно Кремъл пуска едно и също съобщение в западна посока: „Внимавайте, защото сме слаби и не е ясно какво може да се случи“. Допреди година съобщението беше обратното: „Внимавайте, защото сме силни и ще се разгневим, ако ни ядосате“.

И когато се чувстват силни, и когато се чувстват слаби, руснаците заплашват Запада със своята тайнствена непредсказуемост. Както навремето е казал Чърчил (в един от редките моменти, в които е бил съвършено неправ): „Русия е загадка, опакована в мистерия, намираща се вътре в енигма“.

Тук няма никакви загадки – руснаците са рядко прозрачни и предсказуеми. Най-важното е държавата да изглежда силна, а дали е или не е – няма значение. На този фон човешкият живот няма никакво значение – нито чуждият, нито собственият.

Извод: силни или слаби, руснаците са напълно способни да взривят най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Няма никакво значение колко от техните хора също ще загинат. Ничий живот няма никакво значение. Важното е другите държави да ги е страх от Русия.

Защо се бавят западните съюзници?

Западните съюзници са длъжни да предотвратят тази катастрофа, чиито последствия ще надминат всички атомни злополуки, случвали се досега. Съюзниците могат да сторят това не с поредното кършене на ръце, а с решителни действия. Например: веднага да дадат на украинците всичко, което им е необходимо, за да изхвърлят руснаците от своята територия, но и за да не допуснат терористични акции от страна на врага. Или: веднага да обезвредят психопатите, намиращи се зад стените на Кремъл, както и техните агентурни организации из Европа и Америка.

Крайно време е на всичко това да се сложи бърз край – и то точно сега, когато путинският режим се разпада отвътре. Западните съюзници могат да го сторят още днес, вместо да кършат ръце в надежда за някакви преговори. Очевидно, обаче, все още не си дават сметка, че единствено на украинската храброст дължи това, че десетки хиляди западни мъже в момента не са в униформа.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.