Омразата отдавна доминира в нравите – от битовите до обществените. Резултатът е апатия и недоверие. А върви безочлив пазар на гласове в една опасно овладяна държава. И именно затова точно сега е време за гласуване.

Започна обратното броене преди 7-те поред парламентарни избори в България за последните три години.

До деня, в който ще застанем пред урните, остават няколко сутрешни блока – време предостатъчно, за да се насити до непоносимост въздухът, който дишаме, с още повече жлъч, с още по-голяма нетърпимост към различно говорещия, различно мислещия, различно вярващия.

В ефира – лъжи и крясъци. Във виртуалното пространство – отвращение и разлом.

Тези разяждащи националната тъкан метастази намират своята хранителна верига в социалните мрежи, които са лаборатория за безопасно мразене. На този терен участниците не се състезават. Там всички са победители.

Преди да плъзне в полу-анонимната магма на виртуалното обаче, тоналността на простащината години наред вече звучи по най-високите национални форуми в България. Така се докарахме до срамни сцени в парламента – бойкот на трибуната и скъсани кабели; а в “телевизора“ – до откровена подмяна на дневния ред на обществото, платена пропаганда, безочливо поведение на поканените, агресия срещу водещите.

Народът като единно цяло отдавна не съществува

Декартовото Cogito, ergo sum (Мисля, следователно съществувам) се превежда у нас като „Мразя, следователно съществувам“.

Еманация на публичната арогантност наблюдавахме в гостуването на лидера на популистката партия “Възраждане” в сутрешния блок на bTV. Самодоволният Костадинов демонстрира модел на политическо безсрамие, чието нахалство все повече диктува норми на поведение, които немалка част от аудиторията възприема. Самият той – отчасти продукт на медиите, не се умори да говори постоянно срещу медиите и срещу онази журналистика, която се опитва да спазва етиката на дебата.

Не закъсня и “надграждането” от страна на медийно сътворения Слави Трифонов, който “пуска” и спира, вкарва и изкарва своите партийни компаньони в ефир, в зала, в скандали, в конфликти. Това точене на ноктите върху водещата Мария Цънцарова показва единствено трогателната безпомощност на самозабравилите се господа.

Вместо свобода на словото – реч на омраза

Как стана така, че в името на плурализма и свободата на словото речта на омразата се чува все повече в праймтайма на най-влиятелните медии? Как се противодейства срещу тази зараза?

Нали никой не се съмнява, че броят на хората, които са прочели официалното становище на bTV и това на СЕМ, е нищожен в сравнение с публиката на състоялото се в ефира зрелище.

Впрочем, не е ли време да коментираме по същество зрелищните дефилета на Костадинов от екран на екран, редом с представители на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“?

Омразата – това човешко чувство – отдавна доминира в нравите на социума. От битовите – до обществените. От дома – до площада. Ние възпроизвеждаме собствените си провали и потъваме в някаква размазана мизантропия. Резултатът е апатия.

Разпад в една опасно овладяна държава

Преди седмите поред парламентарни избори за последните три години гласоподавателите продължават да са отвратени от политическите феодали, чието имотно състояние е на светлинни години от собствената им панелка.

Най-вероятно единственият техен отговор отново ще бъде да си останат у дома, да оставят на другите да избират за пореден път между човека от Банкя, другарите от „Позитано“, клоуните от телевизионното шоу и милиардера, санкциониран по Магнитски, който нито си поплюва, нито се прикрива.

Избори на фона на скандали. На фона на покъртително недоверие на всеки срещу всичко. На главоломен разпад на структурите, които би трябвало да удържат демократичния ред. В една опасно овладяна държава.

Върви безочлив пазар на гласове. И именно затова точно сега е време за гласуване.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.