Твърде вероятно е случаят на обезобразената с макетен нож 18-годишна Дебора Михайлова от Стара Загора да не е нито проява на ревност, нито резултат от спонтанно възникнала ярост след битова ситуация. И прецизно направените садистични множество нарязвания по тялото ѝ с макетен нож, и обръсването на главата ѝ насочват мисълта към трафик на хора, които изтезават планирано жертвите си, а не по случайност. А методите им отправят към други завлечени от тях момичета посланието: „Ако гъкнеш (за да потърсиш помощ) или откажеш, ще ти се случи същото“.
Такова внушение остави разговорът в студиото на bTV тази сутрин с ген. Димо Гяуров – бивш директор на Националната разузнавателна служба; Моника Николова – директор на фондация „Кампания А21“, чиято дейност е насочена към борба с трафика на хора и оказване на помощ за избавените от такъв; и адвокат Валентина Каменарска – жертва на вече осъден и в затвора клиент насилник.
Нито един от тримата не може и не твърди с категоричност, че това е така, тъй като случаят все още е забулен в тъма от старозагорските правораздавателни органи.
Ген. Димо Гяуров, Моника Николова и адв. Валентина Каменарска (на малкия екран) в разговора по bTV.
Садистичното нападение беше прикривано месец, то липсва от полицейската сводка за деня, в който е извършено (26 юни). Заподозреният за извършител, който е рецидивист, първоначално е освободен от ареста под предлога, че е причинил на момичето лека телесна повреда. Под мащабен обществен натиск и протести Георги Николаев е върнат в ареста. Гледането на мярката му е при закрити за журналистите врати – нещо необичайно за подобни случаи. След като случаят става публично известен, са поискани и подадени оставки. Депутатската ваканция е прекъсната и народните представители са върнаха на работа, за да приемат спешно промени в Закона за защита от домашното насилие, които да обхванат не само случаи на насилие в брак, а и в интимна връзка. Последното явно е продиктувано от убеждението, че става дума за домашно насилие между бивши интимни партньори.
Дали е така?
На въпроса „виждате ли в някой от тези случаи белези, каквито трафикантите използват“ Моника Николова отговори:
„Мога да кажа, че забелязвам белези, защото жертвите, с които ние сме работили, са били изтезавани, измъчвани, оставяни с физически белези. Това е дълбока емоционална травма – да се заличи човекът.
Също така за мен това е послание към други момичета, за да бъдат вързани в страх и ако дръзнат да излязат и говорят, в съзнанието им да остане, че това ще последва, и те ще са жертва на такова насилие.
Романтичната връзка все още е много разпространен метод на набиране и въвличане в трафик. Емоционалната връзка, ухажването – всичко това в началото изглежда много приятно, много хубаво, жената се чувства добре, специална. В един момент обаче започва кошмарът, когато трафикантът я заключва, започва да я изнасилва, започва да я пречупва. Много често жертвите са обгаряни с цигари, били са наръгвани, обръснати коси също е имало„.
Използването на макетно ножче е прийом и при предишни случаи, по-различни от пристъп на ревност или битова ситуация – отбеляза ген. Гяуров:
„Вчера имах възможността да разговарям с колеги юристи и се оказва, че макетното ножче е много широко използвано назад през годините. То е използван прийом, като средство, което прави фини разрези и не може да бъде определено като оръжие, застрашаващо живот. В същото време е един добър способ за изтезание. В старозагорския случай наистина може би става дума за нещо по-различно, а не за някакъв пристъп на ревност и някаква битова ситуация. Нищо чудно нещата да са доста по-дълбоки“.
На реплика от водещия за подозрителните действия на органите на реда – а именно, че „случаят отсъства от полицейската сводка един месец – преди ние да научим, преди да гръмне медийно“, ген. Гяуров добавя:
„Не е само това. Не е само това. Въобще поведението на разследващите е малко странно, защото поне от вашите колеги, от медиите аз разбрах, че мярката за неотклонение е искана по частно дело с работно обвинение по чл. 130. Законът не допуска да се взема мярка за неотклонение по тези текстове, така че онзи, който го е внесъл, или не е бил достатъчно подготвен, или го е направил умишлено, за да не постигне положителен резултат. От тази гледна точка си мисля, че поведението на второинстанционния съд (той освобождава Георги Николаев под предлог, че извършеното е лека телесна повреда – бел. ред.) не е чак толкова укоримо, защото съдът е Темида със затворените очи – каквото му сложиш на везната, това ще отсъди. Когато обвинението не слага нищо на везната или слага нещо негодно, няма как да има резултат.
Категорично според мен грешката е в прокуратурата и в разследващите полицаи.
…
Нищо чудно грешката да е целенасочена“.
Адв. Каменарска е категорична: и дума не може да става, че стореното е лека телесна повреда.
„Доколкото разбрах, в самата експертиза е упоменато, че момичето (Дебора Михайлова – бел. ред.) е загубило съзнание и има сътресение на мозъка. Това в практиката еднозначно е приемано за средна телесна повреда.
Средната телесна повреда се характеризира с трайно нарушение на движенията на крайниците и снагата, което при толкова много разрези (21, довели до 400 шева – бел. ред.) е абсолютно невъзможно да липсва. Извършеното е с особена жестокост.
…
Категорично тук става въпрос за средна телесна повреда, независимо от всички останали пропуски и е можело да бъде взета мярка за неотклонение“, казва тя.
Социалните мрежи обиколиха снимки на заподозрения – охранител в нощен старозагорски клуб към момента на извършването на деянието, вече освободен – прегърнат с попфолк певици. Те не са коментирали познанството си с Георги Николаев. Но Моника Николова напомни връзката между насаждания десетилетия от чалга културата образ на жената и провокираните от тези внушения, станали вече убеждения у цяло поколение, действия:
„Корените на тази агресия са много по-дълбоки. Това е плод на култура, която наблюдаваме през последните 20 години чрез музика. Тя отправя посланието, че жените са заличени като човек и по-скоро стават обект на разни намерения“.
Тя напомни и друго: че трафикът на хора засяга изключително много България, която е една от топ държавите „износителки“ на сексробини в Европа и че застрашените съвсем не са само необразовани момичета „от определена група хора“.
„Глобалните статистики за жертвите-роби показват, че в момента по света има над 50 милиона жертви на трафик. 1% от тях някога ще бъдат спасени. България е на челните места по износ на хора. На пето, шесто място в Европа – посочи тя. – Има много какво още да се направи. За съжаление, в България трафикът на хора се възприема като мит: „На мен не може да ми се случи“ или „Това е само за определена група хора, които са по-необразовани, може би те са си го поискали, заслужили“.
Всъщност статистиката и нашият опит като организация въобще не показват това. Всеки човек – жена, дете, мъж – е уязвим да попадне в някакъв вид експлоатация, ако не е запознат каква голяма опасност е и колко е сериозен проблемът в България“.
Дали законопроектът, приеман „на юруш“ от законотворците ще „свърши работа“? Ген. Димо Гяуров е скептичен. Адв. Каменарска – също.
„Това, което видях в законопроекта, не смятам, че ще постигне кой знае какво – отбелязва ген. Гяуров. – Дори не смятам, че ще постигне и тесните цели, които си поставя, поради не много удачната легална дефиниция, която депутатите са дали в законопроекта. Струва ми се, че това като че ли измества фокуса на Закона за защита от домашно насилие.
Трябва да говорим за насилие от всякакъв вид, за изтезание от всякакъв вид, а не за разширяване на обхвата на закона чрез неясни формулировки. Защо? Законът за домашното насилие цели постановяването на определени мерки, когато между двама души има легален съюз, когато законът е създал определени връзки помежду им. Идеята е да се даде възможност те да бъдат временно прекъснати, да бъдат ограничени отношенията.
Когато говорим за интимна връзка, там няма никаква легална връзка. Там отиваме в друга посока, където се опитваме да удовлетворим други обществени очаквания, които обаче не са в тесния контекст на цялата тема.
Един добър текст в Наказателния кодекс, който преследва всякакъв вид изтезание, мъчение, би могъл да свърши работа.„
Адв. Каменарска коментира:
„Насилие при трафик на жени не се обхваща от Закона за защита от домашно насилие. В този случай трябва да има активни мерки към пострадалия. Това е първото – да се спаси човекът. Второто са наказанията и превенцията. Първото е абсолютно неефективно. Ако се продължава по този начин, нищо няма да се промени. В момента законодателните промени са насочени единствено и само към увеличение на наказанията за телесните повреди, което в очите на насилника няма абсолютно никакво значение“.
„Не мисля, че са необходими законодателни мерки – каза за финал ген. Гяуров. – Необходимо е възпитание, защото за голямо съжаление в очите на част от подрастващите младежи, момичета най-вече, тези татуирани батки са обожествени. Жертвите много често спомагат за това да станат жертви.“
Източник: https://dnesnews.bg
