За първи път неправителствените и гражданските организации получиха правото официално да номинират кандидати за ръководители на ключов държавен орган наред с депутатите – в случая за шефове на антикорупционната комисия. В сряда депутатите приеха окончателно текстовете от антикорупционния закон, които дават това безпрецедентно право на НПО.

Досега в нито една парламентарна процедура не бе предвиждано неправителственият сектор да може да се намесва директно, тъй като това право винаги е било запазено за народните представители. През годините неведнъж е имало дебати да се предвиди такъв механизъм при избора на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, но винаги е било отхвърляно.

Другото голямо нововъведение в антикорупционния закон е създаването на номинационна комисия. Кандидатите за членове на бъдещата Комисия за противодействия на корупцията (КПК) ще бъдат подлагани на оценка от този външен борд преди да бъдат назначени от Народното събрание.

От приемането на новия антикорупционен закон зависи отпускането на оставащите близо 9 милиарда лева от Плана за възстановяване. Другият голям залог е членството в Шенген, което ще бъде обсъдено през декември след изборите в Нидерландия.

Подслушване и следене…

Новата антикорупционна комисия ще има близки до полицейските правомощия при разследването на корупцията в централната и местната власт. Антикорупционните инспектори ще имат близки до полицейските правомощия, включително право да прилагат специални разузнавани средства и да извършват оперативно-издирвателна дейност в своите разследвания.

Имуществените декларации на хората по върховете на властта, както и борбата с конфликта на интереси, също ще се извършват от тази институция. Установяването и конфискацията на незаконното имущество ще се извършва от друг орган. В сегашния закон една комисия извършваше и борбата с корупцията, и конфискацията.

Ключовата функция на антикорупционната комисия доведе и до предложението за създаване на номинационен борд, който да оценява кандидатите за шефове. Идеята бе предложена от ПП-ДБ в опит да се отговори на критики, че се прави пародийна реформа, която номинално да отговори на исканията на Брюксел, но която няма да доведе до ефективна борба с корупцията.

Антикорупционната комисия ще има трима членове, които ще си предават шефската позиция на всеки две години. Очаква се хората да бъдат подбрани в рамките на „сглобката“ между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Номинационната комисия ще има петима членове – по един представител на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, институцията на омбудсмана и Сметната палата. Така се прави опит да се разсеят страховете, че партиите ще се опитат да вкарат в антикорупционната комисия зависими хора.

В същото време обаче номинационната комисия няма да бъде напълно независима, доколкото нейните членове ще бъдат избирани на същия принцип като регулаторите – от парламентарното мнозинство.

Хора с два петъка служба…

За членове на антикорупционния орган могат да бъдат избирани правоспособни юристи или експерти с висше икономическо образование. Юристите трябва да имат поне 7 години юридически стаж, а икономистите – най-малко 7 години опит в службите за сигурност. Те ще бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от 160 гласа, което гарантира, че ДПС ще има решаващия глас.

Управляващото мнозинство отнесе много критики, включително от депутата от ПП-ДБ Бойко Рашков, че този стаж е крайно недостатъчен да гарантира избора на качествени кадри.

По време на дебатите в правната комисия Рашков припомни, че става дума за институция, която ще разследва корупционното поведение на висши държавни служители, което не може да се остави в ръцете на хора с „два петъка служба като юрисконсулт“.

В крайна сметка мнозинството отказа да върне първоначалното предложение – членовете на комисията да имат най-малко 10 години юридически стаж

„За първи път в България имаме толкова сериозен антикорупционен закон. Законът за КПК, който в момента се дебатира, ще определи приемането ни в Шенген. Това ще е първата огромна стъпка за борба срещу корупцията“, коментира Кирил Петков в кулоарите на парламента, докато течеше приемането на закона.

Предложенията за шефове ще се разглеждат първо от номинационната комисия, която ще извършва подбор за допустимост. След това ще има публична процедура за изслушване и обсъждане на кандидатите, като накрая ще се представя доклад. Той ще съдържа предварително оценяване на кандидатите, но няма да прави предварително класиране заради съпротивата на ГЕРБ.

Източник: https://www.mediapool.bg/

Източник: https://dnesnews.bg