Един от знаковите кадри от протестите в Иран през миналата година.

Преди една година 22-годишната Джина Махса Амини умира, след като е арестувана. Смъртта на младата жена предизвика протестно движение, което промени Иран из основи.

Седмица преди годишнината от смъртта близките на Джина Махса Амини обявиха, че на 16-и септември ще почетат любимата си дъщеря на гроба ѝ с траурно възпоменание. Според ирански медии, опериращи извън страната, баща ѝ е бил призован и предупреден от властите, но е на свобода. Семейството от една година е под наблюдението на службите за сигурност.

Те наблюдават не само семейството, а и много гробища в страната, за да предотвратят струпването на хора, които както преди година биха могли бързо да доведат до протести. Близките на жертвата са под огромен натиск. „Никога не сме виждали такива масови арести на роднини на жертви преди“, казва пред ДВ правозащитничката Шива Назар Ахари.

„До момента са задържани над 40 роднини на жертвата. А броят на арестите расте ежедневно“, споделя Ахари. „Политическите и социални активисти или се намират в затвора, или постоянно ги разпитват и заплашват. Възможно е тези методи временно да успеят да предотвратят следващите протести.“

Най-голямото протестно движение от десетилетия

Но да се върнем една година назад: Джина Махса Амини бе задържана по време на пътуване до Техеран и отведена в полицейско управление – защото не носела правилно забрадката си. В Иран важи строго правило за носене на забрадки на обществени места. Няколко часа по-късно момичето е отнесено безжизнено от полицията в болница. Три дни по-късно, на 16-и септември, Амини официално е обявена за мъртва.

Масовите протести започнаха с погребението на Джина Махса Амини в родния ѝ предимно кюрдски град Сагез в западната част на Иран, откъдето се разпространиха в цялата страна. Участниците, предимно млади жени, сваляха забрадките си. Тяхното мото бе „Жена, живот, свобода“. Демонстрациите прераснаха в най-големите и най-продължителните протести от основаването на Ислямската република през 1979-а година. Правителството реагира с масови репресии и насилие. Точни данни няма, но според независими правозащитни организации между 16 септември 2022-а година и края на януари 2023-а силите за сигурност са избили най-малко 527 демонстранти, сред които 17 непълнолетни.

Забрадката – символ на държавното потисничество

Правозащитничката Шива Назар Ахари е убедена, че тези протести са променили трайно политическите и социалните отношения в иранското общество.

Една от най-значимите промени засяга образа на жената в обществеността. Въпреки по-строгите санкции като глобите много жени отказват да носят задължителните забрадки. Те ги възприемат като символ на системното потисничество и унижение и не желаят повече да се подчиняват на свързаните с това правила.

От Ислямската революция насам образът на жената играе важна роля в държавната идеология. На жената без хиджаб се гледа като на символ на свободолюбивия, западен начин на живот, респективно тя се възприема от консервативните сили като културно посегателство срещу ислямската култура. Пропагандираният от политическата система образ на жената е такъв, в който тя не само носи хиджаб, но и се подчинява безпрекословно.

Управляващите се борят срещу собственото си население

„Възникналото прогресивно движение ще донесе плодове в дългосрочен план“, смята международно известният скулптор Барбад Голшири, който днес живее в Париж. Пред ДВ той казва следното: „Движението „Жена, живот, свобода“ води към културна революция, тръгнала от най-долните слоеве на обществото. Тя поставя под въпрос ценностите, които деспотите се опитват да наложат на обществото от 1980-те години„.

Тогава управляващите ислямизират системата на образование, принуждават жените да носят забрадки на обществени места, задържат или прогонват в чужбина независимите дейци на културата и науката. В края на 1980-те години са извършени масови екзекуции на политически затворници.

„Сега политическата система иска да сплаши обществото с методите от 1980-те години“, казва Голшири, визирайки последните масови екзекуции на протестиращи, смъртните присъди срещу политически затворници, както и уволненията на критично настроени учени от образователните институции.

На 22 август иранският парламент прие закон, който предвижда още по-строги наказателни мерки за неспазването на ислямските правила за обличане. Те предвиждат до 15 години затвори при неколкократни нарушения. Разпространяването на снимки на жени без забрадки в мрежата също е наказуемо, а е факт и заплахата за затваряне на супермаркети, ресторанти или музеи, ако допускат жени без забрадки.

Настоявания за секуларизация

Смъртта на Джина Махса Амини доведе и до протести на иранците в чужбина. Миналия октомври в Берлин бе организирана демонстрация за солидарност с участието на към 80 000 души, както гласят данните на полицията.

„Формирането на опозиция в Иран е много трудно заради потисничеството от страна на силите за сигурност. Мнозина очакваха или се надяваха, че големи имена и личности сред живеещите в изгнание иранци ще изградят опозиция„, казва Араш Азизи.

Експертът по Близкия изток, който работи в университета Ню Йорк, обяснява пред ДВ следното: „Настъпи голямо разочарование, след като някои личности отново тръгнаха по различни пътища, след като се бяха обединили за кратко. Изглежда, че единството сред живеещите в изгнание иранци е трудно – те твърде много са заети със самите себе си. Според мен решаващите сили за промените са в самия Иран – смелите хора, които в момента са зад решетките. Само те могат да успеят„.

Източник: https://www.dw.com/bg/

Източник: https://dnesnews.bg