Тъжната серия от еднакви по технология протести срещу различни социални проекти това лято стигна дъното във Варна с опълчението срещу строежа на нови домове за хора с увреждания в жк „Възраждане“. Възраженията на група жители срещу новите социални услуги успяха да преминат границата на обществено допустимото, вероятно защото този път не бяха срещу съвсем чуждото – работници от Непал, деца от Афганистан и пр. групи, които също не заслужават етикети, а срещу най-уязвимата група от самите нас.

Колко опасни могат да бъдат две къщички за хора с интелектуални затруднения и един център за социални услуги? Много, според жителите на жк „Възраждане“, които започнаха подписка срещу трите нови социални услуги. Аргументите бяха достатъчно срамни сами по себе си, но по-страшно бе, че с чиста съвест ги мултиплицираха и нагнетяваха част от партиите в общинския съвет: „Ами ако тръгнат из квартала…“, „Прибираме се късно, с деца сме. Не знаем какво може да се случи…“ Може би най-циничният страх беше изразен от общински съветник на „Възраждане“ – социалните услуги ще обезценят имотите в квартала. Впрочем тази партия така стройно яхна недоволството, че остави съмнение дали варненци сами се уплашиха от хората с увреждания, или някой им измисли този страх.

Малката група против центровете предизвика голяма вълна от възмущение в социалните мрежи и, за щастие, изглежда безспорно къде стои мнозинството от българите по тези въпроси. След социалната буря, община Варна успя да изпрати проекта за финансиране, коментарите утихнаха и за повечето зрители новината извървя пътя си. Историята обаче е много далеч от щастлив край. Мнозина избраха да минат през нея по най-прекия път, наричайки се взаимно идиоти. Но от това никой не печели, освен тези, които търсят именно такова разделение. А страшните поуки от случая далеч не се изчерпват с най-лесното

„Има нещо гнило у тях, а не у нас“

Не само във Варна, а навсякъде у нас има огромно непознаване на хората с увреждания и техните нужди. Това е естествено за тези, които са далеч от ежедневната Голгота, която трябва да изкачва всяко семейство, грижещо се за близък с увреждане. Не е естествено обаче близките да бъдат принуждавани сами да обясняват, че децата им не хапят, че са отглеждани в любов и грижа и не са „опасно луди“. Страшно е родители да трябва да споделят публично съкровени за всеки човек страхове като какво ще стане с децата им, ако останат сами на този свят. А през това време институциите да копи/пействат едни и същи нечовешки абревиатури (като двете РГПЛИЗ и ЦСПЛУТС във Варна) и несмилаеми от години термини като резидентна грижа. РГПЛИЗ и ЦСПЛУТС не само трябва да се построят, а и да се защитят. Вместо това, за тях са оставени да говорят единствено представители на онази част от политическата джунгла, за които страхът и омразата са любима хранителна среда.

Не само във Варна, а навсякъде има огромен дефицит и неглижиране на социалните услуги за хора с увреждания. Показателно е, че някои родители определиха проекта във Варна като чудо – чудо, че държавата иска да направи нещо добро за хората с увреждания. Варна нито е чудо, нито сама е проявила инициатива – поканена е заедно с 63 общини за финансиране, защото има да закрива стари домове. Процедурата не беше от най-стройните на света – отвориха я в края на юли и я затвориха в края на октомври, като не една община търсеше терени и подготвяше документи в последния момент. Във Варна избраният парцел е 27-ият и последен вариант от много отхвърлени, включително такива извън града и без достъп до вода, нищо че говорим за интеграция.

Не само във Варна, а навсякъде у нас има управленска неспособност да се защитава политика и да се аргументират непопулярни решения. Чак след като допусна партиите да противопоставят едни варненци на други, община Варна се сети да обвърже социалните услуги за хората с увреждания със социални услуги за останалите. И жк „Възраждане“, където 40 000 души делят едно училище и две детски градини, получи терен за нова детска градина. Но междувременно етикетите бяха раздадени, и напрежението – създадено. А варненци вероятно останаха с впечатлението, че за да получат нещо, трябва да вдигнат непоносим за околните шум.

Какво трябваше да се каже за всичко това много преди да се разделим така болезнено? Хората с интелектуални затруднения

не са нито опасни, нито луди

Интелектуалното затруднение е състояние, при което има значителни трудности при заучаване и разбиране, и нарушения в когнитивност, реч, моторика, социални умения. Между 1 и 3% от населението има интелектуално затруднение, обясняват в полезен материал от Българската асоциация на лицата с интелектуални затруднения.

Човекът с интелектуално затруднение има нужда от подкрепа през целия си живот. Такава професионална подкрепа получава в т.нар. резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения. Зад това име всъщност се крият нормални къщи за хора с висока степен на зависимост, които ще получават професионална подкрепа в условия, близки до семейните и на място, близко до общността.

Другата услуга във Варна е център за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства с широк спектър от социални услуги – терапия, рехабилитация, консултации, дневна грижа, обучение в придобиване на умения, вкл. трудови. В бъдещия център в жк „Възраждане“ ще може да се ползва и заместваща грижа – голяма рядкост за България, където болногледачът няма право да се разболее, защото ако влезе в болница, няма на кого да остави своя близък. В Англия например заместващата грижа се полага два пъти годишно на болногледач

просто за да си вземе глътка въздух

И в този център няма да има нито опасни, нито луди. Защото опасни са само хората, чието състояние не се лекува и контролира, и които нямат достъп до професионална грижа.

У нас семейството често е единствен асистент на човека с увреждане, а родителите се грижат до живот за своите пълнолетни деца. Тези грижи обаче не са само от родители за деца, както обикновено си ги представяме. Хиляди семейства у нас полагат грижи за родители с деменция, близки с инсулт, операция и други възрастови проблеми с минимум професионална подкрепа и специализирана медицинска помощ. Тази скрита трагедия на средната възраст напоследък е във фокуса на общественото внимание и социалните услуги другаде по света. У нас за нея се говори от дъжд на вятър по дискусии, но задължително само в бъдеще далечно време.

Не би било прилично да коментираме ползите за другите от новите социални услуги – тази подкрепа би следвало да е безусловна. Но все пак някои примери. Децата, които живеят с братче или сестриче със Синдром на Даун, са по-състрадателни, по-разбиращи, по-толерантни, по-търпеливи, по-мъдри, по-адаптивни от връстниците си, според редица изследвания. Достъпната среда, според други наблюдения, е в помощ не само на нуждаещите се от нея, а и на общността. „Ще има хубави тротоари, подстъпи, добри условия, от които ще се възползват всички майки на деца. Нищо няма да ги застраши. По-добре три къщички, отколкото два нови, високи блока!“, както каза Дияна Маркова, чиято дъщеря е с церебрална пареза. Естествено, тези къщички нямат нищо общо с престъпност, агресия, инциденти и пр.

Всъщност, не е необходимо да търсим изследвания в чужбина как подобни социални услуги се отразяват на общността – за щастие, имаме страхотни примери и у нас. „Сега“ познава отблизо един от тях. Фондация „Светът на Мария“ вече 11 години обучава в дневния си център хора с интелектуални затруднения в придобиване на ежедневни и трудови умения. Нейното защитено кафене е

оазис от слънчеви хора сред софийските блокове

Хората от „Светът на Мария“ работят и в реална среда. Ще ги видите на някои от най-важните дипломатически и корпоративни събития в София чрез социалното предприятие „Кетъринг Бон Апети“.

В Бургас тази пролет отвори врати друг разтапящ сърцето проект – социална градина „Грижовник“ за възрастни с деменция. Дните в нея са пълен контрапункт на страховете – ту питомците й са някъде на гости, ту те самите посрещат гости, често в ученическа възраст. Дневникът на градината във „Фейсбук“ сам по себе си може да е терапия дори от разстояние, но не е излишно да споменем, че ранното общуване на децата с по-възрастни хора обогатява социалните умения, развива характера, създава положителна нагласа и уважение към възрастните, изгражда емоционална интелигентност и самоувереност – все области, в които напоследък имаме страхотен дефицит.

Източник: https://www.segabg.com/

Източник: https://dnesnews.bg