Това е новината на седмицата, на месеца, на годината! Не жалкият вот на недоверие към правителството, гласуван от депутати, които, ако имаха капка достойнство, щяха да спрат въртенето на земята, да поставят тази снимка в центъра на безсмисления си „дебат“, да потънат в мълчание и да отидат в църква да измолят прошка за греховете си.
Защото това, което те наричат управление – техните претенции за значимост, лична, партийна, групова, кастова – не струва и пукната пара пред факта, че това дете го няма. Всички ние се провалихме.
Корупцията не просто ни прави по-бедни. Тя ни убива – духовно и нравствено. Тя ни принуждава да се примиряваме с потисничеството на ненаяли се и неуки „лидери“. Но най-страшното – убива Божественото в нас. Този подарък свише – да живеем и да творим – се превръща в цинична проза на немечтано, несвършено, нежелано, необичано. Умираме бавно, заедно с утихването на способността ни да се гневим, да протестираме, да се борим.
Да превърнем краткия отрязък живот в дела – в по-добри пътища, честна полиция, работещо правосъдие, красиви сгради, висока култура, повече радост и усмивки. Толкова ли много искам?
Не намирам смисъл да пиша повече. Нямам вече и сълзи.
А „новината“ на деня? Че някакъв нелеп депутат се върнал от Залива и се вози с охрана и в кола със син буркан. А друг великодушно разрешил на министър да си гледа работата!?
Помните ли : „Когато куршумът е единственото правосъдие“.
Колкото повече години и знания трупам, толкова по-голям е гневът – за пропуснатите години, за несбъднатите мечти, за миговете, в които съм пропуснал да викам срещу неправдата, защото съм имал „друга работа“.
Ако зависеше от мен, щях да организирам протест и на него щях да поканя само един човек да говори – бащата на този ангел.
Никой друг.
А след това щях да помоля всички да тръгнем в молитвено шествие, със свещ в ръка и мълчание през София.
С надеждата, че в мълчанието ни сами ще си чуем мъката и най-накрая ще обърнем гнева си към нас самите, от които зависи всичко – и кой да живее и кой да влезе в затвора. И така се надявам да спрем преди края на Бездната
Грешни сме, много грешни!
Илиян Василев е български дипломат, посланик е на Република България в Русия от 2000 до 2006 г. Текстът е от профила му във фейсбук.
Източник: lupa.bg
Razkritia.com
