65 години по-късно ни се предлага „С БНТ завинаги“. Водещ Драгомир Драганов, наричан от някои Драго Чая. От екрана се леят сълзи на умиление, канят се стари кадри на телевизията, дават се предавания от архивите, припомнят се всякакви моменти. Симпатично е, няма спор. Най-вече за малцината българи, които помнят онази дата преди толкова десетилетия. Повечето са покойници по естествени причини… Това не е черен хумор или неуважение. Фактите показват, че първите български телевизори „Опера“ започват да се произвеждат след 1959 г. Кой тогава е видял в  дома си излъчената манифестация?

Сега за отбелязването на годишнината. Водещият Драганов се старае. Дори е меко казано – направо ни залива с шербетените си фрази и оценки за всеки отминал телевизионен миг. Всичко произведено от БНТ е: фантастично, неописуемо, велико, невероятно, очарователно, новаторско, гениално, красиво, умно, забавно, великолепно, вълнуващо, трогателно, драматично, неповторимо и пр.

Шербетен океан.

То не са въздишки, хълцания, припадъци, Ах и Ох, комплименти, поклони, бликнали сълзи, възторзи, прегръдки, целувки…

Някогашната водеща Ина Симеонова се опита да приземи малко потопилият се в розов захарен памук Драго, но неуспешно. Този човек продължава да се държи, сякаш цяла България е вперила очи в него, както членове на пенсионерски клуб в изпълнител на „Ако зажалиш някой ден“…

Ако беше само това – натискаш дистанционното и сменяш Чая. Но изтезанието започна още, когато БНТ навърши 60 години. Тогава отново Драгомир Драганов подхвана захаросана поредица за историята на телевизията. Пак същите овехтели репортажи, същите стари филми (до един лошо озвучени, което не е преодоляно и послучай 65-годишнината…), нафталинени усмивки, скечове и вицове от 60-те и 70-те, интервюта със симпатични бивши кадри на БНТ, повечето от които също повтарят едни и същи неща. По едно време ръководството се усети и го смени с Мира Добрева, но нещата вече бяха станали неспасяеми. Продуктът вече бе опакован грижливо в носталгия…

Моля ви, не подценявайте зрителите. Разбираемо е, че не е лесно да се измисли нещо ново, оригинално и неочаквано, но с изтупване на прашасали стари албуми съвсем не върви. Мъчително е да се гледа как сегашни кадри на телевизията са натикани в непривични за тях роли, в които трябва да изричат патетични слова. Пожалете и тях. Освен това непрекъснатото повтаряне колко незаменими били някогашните лица на БНТ не е съмсем цивилизовано. Помним доста моменти, от които БНТ трябва да се срамува.

Създава се впечатление, че с този модел на „стари шлагери“ и пожълтели снимки се спестяват пари (бюджета на телевизията го плащат данъкоплатците), и вместо нови, оригинални предавания, гледаеми архиви и слушаме кахърни спомени. Вероятно по този начин остават повече пари за заплати, хонорари и създаване на сериали, някои от които със съмнителна стойност. Но пък се облагодетелства приятелски кръг. Така се говори. Може да не е вярно, но когато БНТ упорито залага на Драго Чая да се настани на дивана у нас, слуховете заприличват много на истина…

Ако честването на 65-годишнината продължи, колкото това на 60-годишнината, ни очаква досаден маратон, кото вместо финал, ще ни влее направо в 70-годишния юбилей. Тогава със сигурност няма да има живи свидетели на излъчената от БНТ седмоноемврийска манифестация…

Ако ръководството на БНТ не е безразлично към зрителите, ще се смили над тях. Начинът е известен.

Михаил Димитров