Пропагандата от Русия в Сърбия е повсеместна: влиятелните сръбски медии активно транслират наратива на Москва за войната в Украйна и враждебността на Запада, показва изследване.

Сърбия от десет години води преговори за присъединяване към ЕС, но същевременно поддържа близки отношения с Русия и се смята за неин по-малък балкански брат. Авторитарно управляващият президент Александър Вучич често подчертава ролята на Москва като покровител на Белград и неведнъж е приемал руския президент Путин с големи почести.

Близостта и симпатията на Сърбия към Русия в цифри

Както сочат социологическите проучвания, повече от година след началото на войната в Украйна по-голямата част от сърбите продължава да смята, че Русия не носи отговорност за нахлуването. 66 на сто са убедени, че за започването на войната е виновен Западът, само 21 процента упрекват за това Русия.

Друго проучване установява, че формирането на тези мнения се дължи до голяма степен на руските медии на сръбски език. Автор на това изследване е Томас Брай, дългогодишен ръководител на кореспондентския пункт на агенция ДПА на Балканите. Той отбелязва, че руските държавни медии като RT Balkan и Sputnik имат добре оборудвани редакции в Белград и ежедневно предлагат широк спектър новини на сръбски, които на практика не отговорят на журналистическите стандарти, но без каквото и да било съмнение се поемат едно към едно от лоялните към властта сръбски медии.

„Шизофренията“ на обществените настроения в Сърбия

Според Брай, руските пропагандни медии разпространяват не само наратива на руската официална политика, но и представата за Сърбия като жертва на заговор от страна на Запада. Всичко това попада на благодатна почва, казва Брай пред ДВ: „Започвайки от Балканските войни в началото на 20-и век и завършвайки с последните войни около разпада на Югославия, Русия се представя като братска страна на Сърбия. Разбира се, това се отнася и до културното съприкосновение, базиращо се на славянския език и на православната религия“.

Томас Брай изтъква и противоречивостта на обществените настроения в Сърбия, която според него може да се опише като „шизофрения“. „Когато нещо засяга хората лично, те не отиват на работа в Русия или да следват в Китай, а заминават на Запад. Но когато става дума за официалната политика, хората са убедени, че Русия и Китай са „добри“, а Западът е настроен негативно към Сърбия и ѝ желае злото.“

Вестникарски заглавия от паралелната вселена

Влиянието на руските медии в Сърбия обаче би било ограничено, ако те не се ползваха с мощната подкрепа на сръбския политически елит начело с Вучич, посочва Брай. Под контрола на президента са най-влиятелните медии в страната, а в някои от тях, основно частните телевизионни канали, той се появява на практика ежедневно.

Германският журналист е убеден, че за Вучич Путин и неговият модел на управление са пример за подражание. Президентът на Сърбия се представя като баща на нацията, борещ се за запазване на традиционните ценности, и като препятствие пред разпространението на съвременните, светските и либералните тенденции, идващи от Запад.

В изследването си Брай дава множество примери от сръбските издания, които показват как става това на практика, когато става дума за войната в Украйна. Някои заглавия, според него, изглеждат като съобщения от паралелна вселена: „Украйна нападна Русия!“ (два дни преди началото на войната, вестник „Информатор“), „Американците и британците признаха: Путин спечели войната!“(четвърти юли 2022, вестник „Сръбски телеграф“), „Путин: крахът на западната хегемония е необратим“ (вестник „Печат“ през октомври 2022).

Как може да се промени господстващият в Сърбия руски наратив?

Томас Брай е убеден, че господстващият в Сърбия руски наратив може да се промени само чрез повишаване на осведомеността на младежта. Затова е привърженик на създаването на програма за обмен с участието на млади сърби и техни връстници от западните страни. Освен това, според Брай, е необходим критичен преглед на учебниците, особено по история, за да се попречи на индокринацията на младежта.

Но ключова роля безспорно играят медиите – поради което трябва да се заложи на подготовката на младите журналисти и на финансовата и техническа поддръжка на независимите и критично настроените медии. Брай отбелязва и, че в крайна сметка ЕС разполага със средства за натиск спрямо сръбския властови елит – той е най-големият инвеститор в страната – и може да се възползва от тях, като свърже огромните трансфери от Брюксел с осъществяването в Сърбия на реформи, насочени към независимостта на съдебната система и на медиите.

източник: Дойче Веле

Източник: https://dnesnews.bg