Нали си спомняте експеримента на Павлов. И придобитият инстинкт. „Павлов извършва серия експерименти с кучета. Целта му била да разкрие връзката между слюноотделянето и храносмилането.

Павлов установил, че при определени условия се провокира слюноотделяне, но то може да бъде предизвикано не само от визуално възприемане на храната, но и от представата за нея. В условията на експеримента, кучето на Павлов редовно, т.е. многократно е хранено при едни и същи условия като режим – време, място, лице от което получава дажбата си, включително пристигането на храната на животното е съпътствано от включването на звуков и/или светлинен индикатор.

Кучето на Павлов първо чува стъпките на човека, който му носи дажбата, после го визуализира и свързва със звука и/или светлината, след което следва дажбата. При редовно хранене при идентични външни и съпътстващи условия, Павлов установява че слюнкоотделянето при кучето се дължи вече не на визуализацията на храната, а на представата за нея асоциирана с всичко съпътсващо я като условия по отношение на време, място, начин и т.н.

Преди хранене, кучето на Павлов още преди да види дажбата си започва да слюнкоотделя, което е придружено с характерните в случая гърчове на животното. Павлов разграничава при експеримента си следните компоненти – безусловен стимул (храна), последван от слюнкоотделяне (безусловен отговор), който може да бъде предизвикан дори само от един звук като светлинен сигнал (неутрален стимул), т.е. от нищо свързано с храна. Това явление при живите организми, Павлов нарича условен рефлекс.“

Подробно се спирам на експеримента, защото ситуацията във Варна напомня на експеримента на Павлов. Само при споменаване на името „Портних“ започва обилно слюноотделяне и повдигане на лапичка. Защото „облажените“ са придобили вече условния рефлекс и знаят, че това е единствения начин да се харесат на Портних и да получат коричка хляб разбирай местенце в общинския съвет, общината или някое от районните кметства.

Съжалявам, че трябва да пиша това, но ми се струва твърде обидно гледайки как Портних експериментира с хората. Те идват на събрание, разбирай мястото за експеримент, и чакат звуковия сигнал или червената лампичка. Много от тях са вярвали, а някои като мен продължават да вярват в идеите на ГЕРБ, но са се примирили със ситуацията, защото гладът е по-силен от сърцето.

Разбира се тези хора трябва да се приберат после в къщи и да гледат децата и внуците си с виновен поглед. Защото те използват децата като извинителна бележка за тяхното унижение. Нещо като „ако не бяхте вие, аз щях да държа на честта и достойнството си“. Така децата на същите тези хора стават залог на болните амбиции на един човек, който може да прави каквото си иска, пардон каквото се изисква от него, но не от партията, а от един хотел в центъра на Варна.

Христо Стоянов

Източник: https://dnesnews.bg