Нахлупил е качулка, облечен е по съвсем незабележим начин: Никита непрекъснато се озърта. Ужасно го е страх, че ще го открият. Вече от месеци руснакът живее във вечна боязън, докато се крие в столицата на Грузия Тбилиси. „Никита“ не е истинското му име, той иска да остане в анонимност.

„Подписах от чиста глупост“

Още новини от Украйна

До месец февруари младият човек учи за висше образование в Москва. Сключил е договор с армията, която му плаща образованието – нещо нормално в Русия. Министерството на отбраната дори му гарантира стая в студентско общежитие. В отплата Никита поема ангажимента след дипломирането си три години да работи за армията. „Тогава подписах този договор от чиста глупост. Не разбирах много неща. Окей, ще изкарам три години в армията, какво толкова, мислех си“ – разказва младият човек пред ДВ.

Когато получава повиквателна, Никита решава да откаже. Но армията не приема молбата му да бъде освободен и предлага компромис: „Да ме пратят на някаква щабна позиция, където да върша административната работа на командира. После, през септември, ме преместиха на друго място. Вече работех с военна техника и в случай на нападение трябваше да отблъсна врага“, разказва той.

Тогава Никита осъзнава, че всеки момент могат да го пратят в Украйна и решава да избяга от Русия в съседна Грузия. „Не исках да отивам на война, бягството беше единственият ми шанс. И може би цял живот ще трябва да се крия от Русия и никога няма да мога да се върна там. Защото ме е страх, че може да умра или да ме вкарат в затвора. Аз просто не искам да убивам хора, това е всичко“, казва той.

Над хиляда души са на съд по обвинение в дезертьорство

Никита не е изключение. Правозащитниците съобщават, че вече са в ход над хиляда съдебни процеса заради предполагаемо дезертьорство. Всъщност дезертьорите са много повече, твърди в интервю за ДВ Григорий Свердлин от правозащитната организация „Хващайте гората“. Организацията с това многозначително име помага на руски противници на военната служба да емигрират в чужбина.

Свердлин обяснява, че част от младежите се страхуват от предстояща мобилизация, а друга част вече са били на фронта и не желаят повече да се бият. „Получаваме непрекъснато информации за хаоса, който цари на фронта. Понякога хората дори не знаят къде са командирите им. Други разказват как просто ги стоварили на пустото поле – без никакви указания, без никакво ръководство. Разказват, че никой не учи новобранците на нищо, единствената подготовка била една пробна стрелба с автомат.“

Многобройни видеа с оплаквания

Когато миналата есен започна мобилизацията, мнозина новобранци публикуваха в социалните мрежи видеа за безобразията в подготвителните лагери и на фронта. На Игор Санджиев всичко това му е минало през главата. Той с готовност казва истинското си име пред ДВ, защото иска историята му да получи гласност. Днес 46-годишният руснак живее в Казахстан. През есента го повикали във военното окръжие – уж за сверка на данните. Но в мига, в който прекрачил прага, веднага го мобилизирали. Още същата вечер трябвало да се яви в подготвителния лагер, а няколко седмици по-късно – право на фронта.

Игор усеща, че е попаднал в капан и решава да бяга. „Беше въпрос на живот и смърт. Казах си, че или ще вляза за дълги години в затвора, защото дезертирам – или пък ще са наложи да умра някъде в Украйна. Ами тогава по-добре в затвора. Не ща да поемам рискове, не ща да играя на лотарията „война“, организирана от президента Путин.“ Защото на война се мре и Игор го знае. Според медиите вече са загинали десетки хиляди руснаци, макар че тези данни не могат да се проверят.

„Някои ламтяха за високи заплати“

Мобилизацията от миналата година засегна и много млади бащи. Част от доброволците, особено от по-бедните региони, ламтяха за високите заплати. Признава го и Игор Санджиев, който сам произхожда от Калмикия. „При нас финансовите възможности са ограничени. Заплатите не се изплащат. За мнозина единственият шанс да си пооправят бюджета е като отидат на война. На един дъщеря му се готви за университета, друг изплаща ипотека, трети иска да си купи кола…“

Преди да дойде в Казахстан, Игор се укрива в Беларус. Разказва, че там полицията го открила и пак го пратили в подготвителния лагер, но той успял за втори път да избяга. Молбата му за политическо убежище в Казахстан обаче е отхвърлена, защото неговият случай не покривал критериите за бежанец. Нещо повече: в Казахстан го осъждат на шест месеца лишаване от свобода условно заради незаконно преминаване на границата. Сега над Игор Санджиев е надвиснала опасността от връщане в Русия.

И това не е изолиран случай, казва в интервю за ДВ Денис Живаго, директор на Международното бюро по човешките права в Казахстан. В момента повече от 20 руснаци очакват да бъдат обработени молбите им за убежище. „Те не са минали нелегално границата, те пребивават в Казахстан абсолютно законно. Но някои от тях са обект на издирване, срещу други има наложена забрана за задгранични пътувания. И те търсят пътища, по които да достигнат до някоя трета страна“, казва Живаго.

„Или затвор, или на фронта в Украйна“

Игор Санджиев не храни илюзии за бъдещето си: „Чака ме или затворът или войната в Украйна“. Несигурно е и бъдещето на младия Никита в Грузия. Той се безпокои за сигурността си: „Не защото хората тук са лоши или нещо такова. Грузинците не се отнасят зле с мен, независимо че съм руснак. Но дори тук аз продължавам да се страхувам от руската държава. Понякога сънувам кошмари – как шефът тропа на вратата ми и вика: „Хайде, идвай, намерих те.“

И Игор, и Никита ще направят всичко възможно да останат в чужбина. Поне докато е възможно.

Автор: Мирко Фукс

Източник: https://dnesnews.bg