Несъмнено, Асен Блатечки е това, което беше Стефан Данаилов по соца – безапелационен секссимвол. И той като учителя си Ламбо обаче не разчита само на обаянието си, а влага и талант, и упорит труд в ролите си на сцена и пред камера. Днес почти няма българин, който да не е гледал негови превъплъщения. 

– Асене, станахте на 54 и подкарахте 55-ата година. Имаше ли купон?
– На 22 март бях на концерт на „Годсмак“ в „Арена София“. После имаше и купон. Последният рожден ден, който чествах, беше като станах на 30. След това не съм се сещал дори да празнувам, а не съм изпитвал и особено желание. 

– С напредване на годините поулегнахте ли?
– Надявам се малко да съм поумнял и помъдрял. Годините за мен са просто някакви цифри, не са фактор, с който се съобразявам. Важното е човек да се радва на живота и да се грижи за здравето и тялото си. 

– Съжалявате ли за някоя ваша постъпка от миналото?
– За нищо, което ми се е случило в живота не съжалявам. Смятам, че за всичко си има причина. Всеки допуска грешки и преживява своите върхове и спадове. Трудностите и гафовете си приемам като уроци, които са ме направили по-добър и качествен човек. Много съм си чупил главата. След като е минавало време, съм преосмислял рационално, а не емоционално. Вземал съм си поука.

– Какви са актуалните ви професионални ангажименти?
– работим много усилено по 2 кинопроекта. Дано всичко да е наред, да съберем пари и да вържем бюджетите. Като се хвана с нещо, го докарвам докрай. Никога не съм си оставял нещата недовършени. Надявам се до края на 2025-а да завършим единия и да започнем втория филм. Такива са плановете, пък ще видим. И в двата филма участвам и като актьор, и като продуцент. 

– Трудно ли е да сте актьор и продуцент едновременно?
– Хич не е лесно. Аз много-много не разбирам от продуцентство. Слава богу, нещата ги правим с приятеля ми Богомил Грозев, който е наясно повече от мен. Помагат ни и други хора, за да се случат филмите. За пореден път се убеждавам, че хубавото става с приятели. Те са по-важни дори и от парите.

– Обмисляте ли да вземете кредит за филмите?
– Не ми се иска и няма да го сторя. За филма „Бензин“ (2017 г.) взехме кредит, за да си вържем бюджета. След това изплащахме парите няколко години с другите продуценти. Издължихме се в крайна сметка до стотинка, но не ми се ще пак да тегля заем. Надявам се с двата филма не само да направим качествено кино, но и да изкараме някакви пари. Ако това се случи, ще бъде много приятно.

– Бихте ли направили автобиографичен филм?
– Не смятам, че моят живот е чак толкова интересен (смее се). В семейството ми обаче има много вълнуващи истории. Преди време съм си мислил да заснема филм за родителите ми, които бяха изключително колоритни личности. Трябва да седна и да го напиша. Цялата рода на баща ми са били изключително интелигентни хора. Татко се е оказал хулиганът на фамилията. Бил е в 10-и или 11 клас, пълен отличник. Имало големи планове за него, но се влюбил в майка ми, когато тя била в 8-и клас. Двамата напускат училище и се женят. Създават семейство и започват да работят. Баща ми беше голям бунтар, с дълга коса, бакенбарди, брада и панталони чарлстон. Можеше да рецитира абсолютно всички големи поети. Притежаваше огромна библиотека и беше изчел книгите до една.

– А майка ви?
– Тя е била още по-тежък случай. Била е в ТВУ, след като са я изключили от нормалното училище за хулиганство. Още ги помнят и двамата с баща ми в кв. „Западен парк“, откъдето са и двамата. Приличам на татко, като близнаци сме. Когато понякога се разхождам в квартала, хора, които са познавали баща ми, казват: „Емо, ти ли си, бе?“. „Не, аз съм синът му”, отвръщам с усмивка. Мама беше професионален готвач, а сестра ми завърши ТОХ-а и взе професията й.

– Какъв ученик бяхте?
– Не бях лош ученик, но не бях и зубър. Никога не съм имал двойки и не съм оставал на поправителен. Много рано разбрах, че за трите университета, които ме интересуваха, не ми трябва висока диплома. В училище ме караха да чета разни неща по задължение, но вкъщи имахме огромна библиотека, в която книгите бяха значително по-интересни. Така че, вместо да се подчинявам, си четях американска литература. Това беше моят бунт срещу системата.

– Кога за пръв път изкарахте пари?
– Един ден чух, че баща ми е ходил сам на море, когато е бил на 12. Тогава му заявих, че щом стана на тази възраст, и аз ще отида без придружител. Той се съгласи, но каза да си изкарам парите. На 12 години работех като тапицер в работилницата на чичо ми. Два месеца правех табуретки, като ми плащаха по 5 лева на бройка. Изкарах си пари и отидох за 20 дни на море. И до днес всичко в дома ми си го поправям сам. Няма нещо, което да не е минало през ръцете ми.

– Преди 29 г. завършвате НАТФИЗ. Кога ви беше най-трудно в професията?
– Адски трудно беше точно когато завърших – през 1996 г. Тогава ме искаха от много театри, но аз избрах да отида в „Сълза и смях“. Доста нахално от моя страна, но се бях разбрал с тогавашния директор, че ще играя всички главни роли, и ще взимам най-голямата заплата. Първия сезон бях в 5-те главни роли и получавах най-високото заплащане. През декември обаче доларът стана 3 500 лева и се оказа, че вземах 2 долара и половина.

По онова време живеех под наем на един таван, за който ми искаха 75 долара. Трябваше да изкарвам пари, за да си плащам сметките, и започнах да се занимавам и с други работи. Основният проблем беше, че 3-4 години в театъра почти не влизаха зрители. Когато имахме представление, с Малин Кръстев гледахме през едни дупки в завесите и виждахме 7-8 души в публиката.

В спектакъла бяха ангажирани 12 актьори, а хората в салона бяха по-малко. Затова доста колеги се демотивираха и в крайна сметка се отказаха от професията. Много труден период беше наистина.

– Сега работите и като актьор, и като режисьор и продуцент. Понякога не ви ли идва в повече натоварването? Не изпушвате ли?
– Много си обичам работата. Може да звучи като клише, но съм успял да превърна хобито си в своя професия. Когато се снимаш във филм, работиш по 12 часа. След това се прибираш вкъщи и започваш да се подготвяш за следващия снимачен ден, което отнема 3-4 часа. На сутринта трябва да станеш 2 часа преди снимките, за да си свеж пред камерата. Работата е доста и си е физически тежка. Въпреки това е изключително приятна за мен и няма да ме чуете да се оплача никога.

– Остава ли ви време за спорт?
– Направих си минифитнес у дома и успявам да спортувам и да се поддържам.
Бях качил килограми за едни филми и така се случи, че 2 години си влачех излишното тегло. В едни момент адски ми писна и се взех в ръце. През февруари отслабнах. В рамките на един месец се отървах от 13 килограма. Захранването е тънкият момент и сега много внимавам, за да не стане някоя грешка.

– Само със спорт ли свалихте 13 килограма?
– Със спорт и лечебен глад. Направих 25-дневна диета за прочистване на организма, на която се подлагам всяка година. Навремето с нея успях да излекувам алергиите си.
Режимът е на д-р Гайдурков и го знам от Мария Сапунджиева. Много е ефикасен. След като го приложих за първи път, ми хареса как се чувствам и започнах да го практикувам ежегодно. Преди време ходих да се изследвам и се оказа, вече нямам алергия към абсолютно нищо.

– Лежали ли сте някога в болница?
– Да, до 3-годишна възраст съм лежал 13 пъти в болница. Имал съм бронхопневмония и
хронична бронхиална астма. Майка ми казваше, че два пъти съм умирал. Мъчела ме е висока температура и съм спирал да дишам. Успял съм, слава богу, да израсна тези болести. Като по-възрастен само веднъж съм бил хоспитализиран.
Нещо ми изщрака в мозъка по време на репетиция, изпитах зверска болка в главата, която не мина цяла седмица. 7 дни изкарах в неврологията, направиха ми пълни изследвания. Накрая шефът на отделението ме извика и каза: „Момче, нямаш никакъв проблем, всичко ти е наред. Искам обаче да те попитам кога си завършил?”. Отвърнах му, че преди 8-9 години съм се дипломирал в НАТФИЗ. „А колко почивни дни си имал оттогава?“, продължи да ме разпитва той. „Нито един”, признах си. Тогава докторът ме отпрати с думите: „Ти какво искаш, бе? Мозъкът ти е дал сигнал, че иска почивка! Да не си робот, какво очакваш? Отивай един месец на морето да релаксираш”.

– Вслушахте ли се в съвета му? Сега намирате ли време за почивка?
– Да, винаги гледам да намирам време и за почивка. Трябва да си даваш сметка, че в професията нищо не е на всяка цена. Реших през тази година задължително да си почивам по един ден в седмицата и го правя. По принцип съм ужасен инат и държа на думата си, дори ако съм дал обещанието на себе си.

– Иска ли ви се да си вземете къща в дълбоката провинция?
– Не. Иска ми се, когато реша да се пенсионирам и спра да работя, да си купя едно малко къщенце на топло място – на нашето море, в Гърция, Италия или Испания.

– Как са дъщеря ви Катерина и синът Борил?
– Дъщеря ми завърши в чужбина за архитект – бакалавърска степен. Прибра се и изкара 3-месечен стаж. В момента си е в България и избира къде да кара магистратура. За сина Борил тази година е най-важната в Музикалното училище. Предстоят му изпити и ходи постоянно на уроци. Страшно музикален е.

– Приятелката ви Елеонора успя ли да ви промени  с нещо? 
– Елеонора е по-емоционална и много чувствителна. Аз съм си темерут, но понякога отстъпвам и правя компромиси – това не ми е проблем за егото. Елеонора е моят човек. Любовта ни изисква грижи един към друг.

– Когато сте влюбен, държите ли се като дете?
– Сигурно. Актьорите по принцип сме си доста инфантилни същества. Ако искаш да си добър в тази професия, трябва да си запазил детското в себе си.

– Ако се налага да се подмладите с ботокс за роля, ще го направите ли?
– Не. Според мен тези интервенции са страшна тъпотия. Красиво е, когато човек остарява с достойнство. Всяка възраст си има своето очарование. Жените и мъжете, които се опитват да спрат времето с пластични операции са смешни в очите ми. Българките по принцип са много красиви и не ми е ясно защо си причиняват всичко това – филъри, ботокс и т.н. Към т. нар. естетична хирургия проявявам разбиране само ако има някакъв медицински проблем или комплекс, свързан с дадена част от тялото. Това да отидеш и да се напомпаш, защото си мислиш, че силният пол ще те харесва повече, не мога да го приема. Не разбирам и мъжете, които си падат по такива пластмасови жени.
Изобщо не е красиво.

– Ако дъщеря ви реши да си направи някоя интервенция, как ще реагирате?
– Няма да й забраня, но ще й споделя какво е мнението ми за интервенциите. По принцип съм сигурен, че дъщеря ми никога няма да направи такава тъпотия,
Източник: Уикенд