„Не подкрепям никого“: Червен картон за българските политици

109 хиляди души са гласували с „Не подкрепям никого“ на последните избори

Гласувалите с „Не подкрепям никого“ биха имали 11 депутати, ако бяха представени в НС. Но не са – те казват на политиците „Не ставате“, отбелязва Петър Чолаков.

Рекордният брой гласове „Не подкрепям никого“ на изборите на 2 април 2023 – най-големият от въвеждането на тази опция през 2016 – е тревожен сигнал. Този вот, особено поставен в контекста на „традицията“ от последните години 60 процента от избирателите да не гласуват, говори за спадащата легитимност на партийната и политическата система в България.

С „Не подкрепям никого“ (НПН) на 2 април са гласували близо 109 хиляди души. Повечето, 74 процента, са предпочели машинния вот. Повечето са от София и областните градове, почти поравно са висшистите/полувисшистите (46 на сто) и тези със средно образование (50 на сто); те са в активната възраст между 18-59 г., главно от българския етнос (94 процента), преобладават жените – 60 процента.

Групата не е хомогенна

Когато се говори за гласувалите с НПН, често се отбелязва, че ако бяха представени в 49-то НС, групата им би имала 11 депутати. Това обобщение почива на чисто механичен сбор и маскира същността. Анализът показва, че не става дума за хомогенна група, която лесно да бъде привлечена, опитомена и вкарана под шапката на една-единствена формация.

Например: най-много от тези, които са отбелязали НПН на 2 април 2023, на предишните избори на 2 октомври 2022 са гласували за ПП (13 процента), други шест на сто са подкрепили ГЕРБ.

По-важните числа са други: по-голям е делът на тези, които и през октомври, и през април са гласували с НПН – 37 процента. И през есента на 2022-а, и през пролетта на 2023-а те показват „червен картон“ на политическия елит. За разлика от 60-те процента негласуващи, които можем по-скоро да определим, условно казано, като пасивни, гласувалите с НПН активно и ясно алармират обществото и партиите, че не намират себе си, в това, което им предлагат политиците.

Броят на разочарованите расте все повече

Има отчетлива тенденция към засилване на протестния вот. На изборите през юли 2021-а, когато изглеждаше, че е възможно политическата система да роди някаква работеща алтернатива на 12-годишното управление на ГЕРБ, с НПН са гласували 35 хиляди души, три пъти по-малко в сравнение с 2 април 2023-а.

Ето и какви са данните от ЦИК за гласувалите с „Не подкрепям никого“ на парламентарните избори през последните две години:

4 април 2021 – 47 749 души

11 юли 2021 – 35 201 души

14 ноември 2021 – 35 745 души

2 октомври 2022 – 87 635 души

2 април 2023 – 108 970 души

На изборите на 26 април 2017, спечелени от ГЕРБ с 33,54 процента от гласовете, броят на гласувалите с НПН също е висок: 87 850 гласа, но през 2021 спада значително (2,5 пъти по-малко гласували с НПН през лятото на 2021).

Иначе казано: броят на разочарованите от партийната система, след две години търсене на промяната или алтернативата, днес е по-висок от този на изборите, довели до третия управленски мандат на ГЕРБ.

„Вие сте менте“

На широкото ветрило от партии и политически идеи, които се предлагат на пазара, хората гласуващи с НПН, казват: „Вашето многообразие е фалшиво! Всички сте менте. Не ставате. Ние си направихме труда да дойдем до урните, за да ви го кажем.“.

С оглед на образоваността на по-голямата част от гласувалите с НПН на 2 април, е, меко казано, несериозно да се твърди, че тези всички тези хора не знаят, че гласът им има значение само за отчитане на активността.

Разбира се, че при президентските избори и референдумите тежестта на НПН е (относително) по-голяма от тази на парламентарен вот, заради законовата уредба на самите процедури. Но политическата класа ще сгреши много, ако игнорира все по-звучната плесница, която се опитват да ѝ ударят все по-голяма част от българските избиратели.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.