Днес една форма на радикален атеизъм има за цел да изтласка Бог в нелегалност спрямо публичния живот въобще

Секуларизмът е политически принцип, целящ отделянето на организираната религия от нормите и институциите на модерната държава.Основната цел на това отделяне е да гарантира свободата на съвестта – отсъствието на принуда от страна на властта върху вярата и убежденията на отделния гражданин.

Това коментира във „Фейсбук“ Огнян Минчев.

Същите хора и политически движения, които осъществиха отделянето на организираната религия от държавата по време и след Просвещението, написаха на капителите на своите демократични институции, на банкнотите и на други публични места – In God We Trust. По този начин те изразиха равноправното отношение на всички граждани, изповядващи различни възгледи към Създателя на вселената.

Днес една форма на радикален атеизъм има за цел да изтласка Бог в нелегалност спрямо публичния живот въобще. Преди две десетилетия конституционната комисия на ЕС – комисията д’Естен – отказа да включи християнството в списъка на историческите корени на Европа. Така 15 столетия от европейската история бяха „заличени“ – Европа „започна“ от Просвещението. Въпросът дали щеше да има Просвещение, без то да бе предшествано от християнството (отбележете – Просвещение е с главна буква, а християнство – с малка), не бе обсъден.

Така, както Бог върху капителите и банкнотите не е израз на организирана религия, така и християнството като идентичност на Европа не е израз на ничия църква или организиран религиозен култ. Християнството е културна вълна, оформила ценностите и обществените отношения на европейската цивилизация от последните две хилядолетия.

Днешният левичарски идеен и политически авторитаризъм – „постлиберализъм“ – е безкомпромисно богоборчески, макар и с някои специфики. Бог, който вероятно произхожда от християнската вяра е напълно нелегитимен – дори и само споменат публично тук или там. Вярата в този Бог е израз на реакционност или на обикновена простотия. Виж, ако това е Бог на исляма, на будизма, на анимизма… това е нещо по-друго – това е израз на културно многообразие и поради това – горе долу легитимен „мултикултурализъм“.

Днес, когато се срещаме с две полярни манифестации на отношението към Бог в политическата – в публичната сфера, дебатът за секуларизма и свободата на съвестта има потребност от възобновяване. Днес фашизоидната диктатура на Кремъл възроди в екстремни мащаби употребата на РПЦ като инструмент на своята престъпна агресия в Украйна, като инструмент на престъпна милитаристична пропаганда. Всеки опит на свещеници и миряни в Русия да отстояват своята истинска Христова вяра свършва с репресии, затвор и убийства.

От другата страна „постлиберализмът“ се опитва да постави идеологически знак за равенство между вярата в Бог и принадлежността към ретороградните форми на социална репресия от миналото. Самото споменаване на Бог е обида към господстващия „постлиберализъм“, който разглежда себе си като демиург на един свят, в който „Бог трябва да остане мъртъв“ (Ницше).

Вярващите хора с демократични убеждения държат на това, тяхната свободна съвест да бъде уважавана като равноправен възглед в едно плуралистично общество – без връзка с каквато и да е организирана религия. Те имат легитимното право да почитат Бог като техен Създател – като Създател на вселената. Това не означава отричане на агностичните – атеистичните възгледи на другите. Свободата на съвестта предполага отказ от налагане на каквато и да е теокрация, както и отказ от организирано богоборчество.

Проблемът е в това, че редица форми на съвременно богоборчество са по същество полуприкрити форми на квазирелигиозни идеологически убеждения. Оттук идва и патосът на богоборчеството – то изразява съвременни форми на „религиозни войни“. Засега – само идеологически… Как можете да сложите Бог на монетите, след като аз вярвам в Грета Тунберг или в Джудит Батлър! За Путин вече казахме – той е по-голям и от Бог…

Източник: https://fakti.bg/

Източник: https://dnesnews.bg