Тези, които искат да отдалечат България от мястото ѝ в ЕС и НАТО, не желаят тя да има евроатлантическо парламентарно правителство. Това е факт. Но далеч не всички, които не са ентусиазирани от споразумението между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС за ротационно управление, са „путинисти“, „хибридчици“ или наивници.

Ще „изперат“ Борисов?

Както показа записът, разпространен от Радостин Василев, близо половината от участвалите на събранието на ПП, което взе решение за съвместно управление с ГЕРБ, са категорично против такова управление. Основният аргумент на Милен Матеев и други от формацията е, че с този ход „Продължаваме промяната“ „изпира“ Борисов. Това се признава и от Кирил Петков, както се чува на записа. Според несъгласните с ротацията, с нея ПП предават избирателите си. Опасенията на членовете на ПП – които изглеждат напълно основателни – са, че крайният резултат ще бъде загуба на гласове, отлив на политическата подкрепа за ПП.

Нима тези членове на ПП, които се обявиха срещу фактическата коалиция с ГЕРБ, са „путинисти“ или представители на петата колона на Кремъл?

Има избиратели, убедени евроатлантици, подкрепили ПП и ДБ, които преди три години пожелаха на площадите в страната демонтажа на модела ГЕРБ. Някои от тях бяха бити от полицията, други загубиха работата си заради местни дерибеи, свързани с ГЕРБ. Същите тези хора сега са възмутени и гневни от опасността от реинсталирането на порочния модел, чрез партиите на промяната.

Ако ГЕРБ и Борисов са били просто „маркетингов враг“, както небрежно разкрива Кирил Петков на записа – това трябваше да се каже ясно на избирателите на ПП – преди изборите. Ако ръководствата на ПП и ДБ са смятали, че – ако парламентарната математика не позволява друго – са готови да се споразумеят с ГЕРБ, за да си поделят властта, това също трябваше да бъде заявено ясно и категорично.

Не става само въпрос за принципи – т.е. че самопровъзгласилите се за почтени и морални не трябва дори да сядат на една маса с корупционерите. Има и друго. Такава формула няма как да работи на практика, защото в подготвяното споразумение между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС липсва доверие.

Как ще се ръководи държавата, ако във всеки един момент в екипа има опасения, че кадрите на другите политически сили се готвят да забият нож в гърба на доскорошните противници?

Този урок трябваше вече да е научен добре от Реформаторски блок (РБ) и Христо Иванов по време на кабинета „Борисов 2“. Говоря за бламирането на съдебната реформа от Борисов. Тогава се видя също, че вариантът хем във властта, хем извън също не работи.

Нима с идеята си да не участват в кабинета „Борисов 4“ (маскиран като ротация Денков-Габриел), но да го подкрепят, Атанасов, Иванов и ДБ правят нещо по-различно от разпадналия се РБ?

За някои това е предателство

Въпросът за липсата на доверие бе поставен и от журналистката Силвия Великова в интервюто ѝ с Христо Иванов в предаването „Политически некоректно“. Иванов се подразни от този въпрос и заяви, че ДБ не се водят от емоции в преговорите, доверието можело да се изгради и постфактум.

Според мен доверието няма нищо общо с емоциите. Напротив. Истинското доверие е базирано на разума – то произтича от спокойния анализ на поведението на потенциалния партньор, оценка за неговия интегритет. Нима всичко, което Борисов и ГЕРБ са показали през годините, дава основание да се смята, че те държат на думата си?

Сближаването на партиите на промяната и ГЕРБ в очите на някои избиратели, които остават убедени в европейския път на България, е предателство. Предстои да се види колко точно е техният брой.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.