Оставката е само първа миша стъпка към успеха. Сега очевидно предстои прегрупиране на онези, срещу които протестирахме.
Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
С оставката на правителството това изумително и разнородно стохилядно множество вече е успяло, казаха някои.
Нищо подобно. Събарянето на и без това паянтовия кабинет „Желязков“ (а всъщност Борисов) би трябвало да е само първа, и то миша стъпка към когнитивно прононсираната мечта на този протест. А именно: да се преоснове самият обществен договор. И не по класика Русо, а според дневния ред не на едно, а на две поколения (и половина) – на вече прословутите Gen Z, но най-вече на милениалите, които влизат в най-активната възраст (половинката e за подновените илюзии на Gen X и други).
Защо казвам „мечта“, а не например сериозен удар по масата на властта? Защото „магическото мислене“ плюс еуфорията от „няма да е повече така“ има нужда от латерално, а не от предикатно мислене. Т.е. системата е конструирана така, че предикатното „махайте се“ почти никога не работи, освен може би донякъде при Великата френска революция – там няма латерално, доколкото знам, и както е казал Марк Твен, тя доведе дотам французите и команчите да са в Топ 2 на народите, които колят своите.
Но извън шеговитите препратки сериозно увисва въпросът какво означава протестът да успее. Питах най-различни хора на площада и отговорът наистина почти винаги беше революционен – „Тези двамата да се махат“; „Ние сме за нова България“ и т.н. Само че ако успехът се изчерпва с това Делян Пеевски да се прибере /да го приберат в Дубай (понеже няма откъде да подава оставка), значи нещо не сме си дообяснили. Нека е напълно ясно: аз съм обветрен и категоричен воин на „махайте се“ открай време, но това не е толкова просто.
И понеже вечно страдам от прословутия „комплекс на Касандра“ (когато никой не те чува, но накрая излизаш прав), някои от наблюденията по-долу може и да шокират; но може и да провокират размишления.
Потенциалът на ПП-ДБ
Въздишам с необходимия позитивизъм и либерално поемане на въздух, все пак съм от батковците основатели. Това, което се случва (нещо като невероятен вече четвърти шанс, черен лебед или пети сезон на „Stranger Bulgarian Things“), с тези лидери няма да стане – или поне няма да бъде оползотворен потенциалът за първа политическа сила. Трудно се бори корупцията след 30 години корупционен модел, който е вкопал идеята за дребна до едра корупция в самия умствен софтуер на мнозинството. А мнозинството, което се храни от нея, особено по места, е трудно да бъде обърнато.
Да, ПП-ДБ правилно говорят за всичко – от преосноваване на институциите до децентрализация, но са шепа хора и не се отличават с особена харизма, ако не броим Елисавета Белобрадова или Ицо Хазарта . И съвсем правилно се насочват към борбата за честни избори – такива в България не е имало досега, още след Освобождението, и вероятно няма как да има, вижте още фейлетоните на Алеко. И тук идва великият труизъм „It’s the hope that kills you“ – надеждата, че от 36 депутата сплотените около яхването на протеста сили ще станат 60. Но е по-вероятно да са под 50 през март.
На крилете на „хората“ ПП-ДБ трябваше да са Джон Кенеди. Сега обаче са нещо като Юнис Кенеди Шрайвър.
Намеренията на Румен Радев
Meet el presidentе, както пееха „Дюран Дюран“ иронично, е много подходящо за нас. Всички анализатори говорят за него като за следващия император Палпатин, който ще превземе българската вселена, а той ще направи вероятно нещо просто: ще назначи служебно правителство, както повелява Конституцията, и ще се яви на изборите през пролетта. (Аз имам и чудесна идея за обявяването на политическия му проект, дано да чете тук: може да го направи в новогодишното обръщение, това ще е велик никсънов и какъв ли не български момент.)
А какво да очакваме от него, освен да погълне остатъците от БСП и там другите малки евроскептични подобия на националисти? Съвсем сериозно смятам, че Румен Радев и неговият прословут „проект“ ще осъмнат като американски бургер, а не като малък руски сандвич с листенце сьомга. Без препържените картофки на „Възраждане“, които цял живот ще си останат просто пошла варненска опозиция.
А Бойко Борисов?
Той все така е забавен, когато е в своя среда – всички пляскат, той ги смъмря, че не бива, да измислят някакъв нов (рапърски?) сигнал-жест за ГЕРБ, направо да паднеш от смях, ако си Рая Назарян.
Но той все още се смята за Той с главна буква, и не без основание. Днес ти подавам оставката, Желязков, винаги и изцяло аз съм бил и си оставам премиерът и всичко. Т.е. нищо ново, освен едно – накъде тръгват паричните потоци от ПВУ. Това е паяжина от схеми и кайманови острови, за които хората на протеста само се досещат, но нямат ресурса или инструмента да ги спрат – защото и половината от прокурорите са вътре. Т.е. един поглед към всичко това би потвърдил, че предстои прегрупиране на онези, срещу които протестирахме (в противен случай явно не сте се интересували от най-нова история).
С други думи, ако този протест не продължи до реалното махане на модела на двете основни фигури, срещу които беше насочен, протестът ще бъде излъган.
И това не е лесно да го приемем: формално преминава през избори, но ако не продължим да протестираме до самите избори, всичко ще се замете по повод на служебното правителство и „домовата книга“, от която – ако не е Андрей Гюров примерно – всички са назначени от същата тази власт, която смятате, че сте бутнали.
И ще бъде, както беше.
Но сега имаме шанса да не бъде.
Източник: https://dnesnews.bg
