Ако „зърнарите“ са „народът“, значи, че и президентът Радев явно застава на страната на „народа“ с Бентлитата. А не е тайна, че те прибират лъвския пай от евросубсидиите, който отива у малък брой едри бизнесмени.

Производителите на най-субсидираната култура в България – зърното, които ползват намален акциз за горивата и други облекчения, протестират срещу по-евтиното зърно от Украйна, където втора година се води война и производителите не са субсидирани. След блокади на пътища с тежка техника, те обявиха, че предвидените от Европейската комисия (EК) компенсации от 16 милиона евро са недостатъчни, за да покрият загубите им.

По данни на ЕС към март 2023 г. чрез Черноморската инициатива за зърното от Украйна са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни продукти, почти 49% от които са били царевица. 65% от експорта на пшеница пък е за развиващите се страни, а останалите 35 на сто – за развитите. Според европейските оценки износът от Украйна е допринесъл за понижение на цените в световен план.

Какви са исканията

Зърненият бранш иска да не се удължава за България действието на Регламента на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. за безмитния внос на селскостопански стоки от Украйна. Зърнопроизводството е единственият отрасъл от селското стопанство, който произвежда достатъчно, за да се върже зърненият баланс на България, а и за износ. Публично известно е, че прибира лъвския пай от евросубсидиите и ги съсредоточава в ръцете на малък брой бизнесмени.

По данни на Асоциацията на зърнопроизводителите в България ежегодно се произвеждат близо 2 милиона тона слънчоглед, а до момента са продадени не повече от 10%, а залежават и близо 4 милиона тона пшеница. Причината е, че производителите не продаваха, защото изчакваха по-високи цени заради спекулации, че Русия може да блокира износа на зърно и така да предизвика криза на пазарите. Това обаче не се случи, корабите с украинско зърно намериха пътища и сега българските зърнари трупат разходи за съхранението му, а е и сеитба. Според публични изказвания изкупната цена на продукцията е около 40% под себестойността ѝ.

Странното е, че въпреки евтиното жито, чиято цена спадна с около 20% спрямо януари 2022 г., компенсациите за бизнеса за електроенергия и нулевата ставка по ДДС, хлябът в България не поевтинява. В началото на годината мелничарите дори вдигнаха цената на тон брашно до 1000 лева (впрочем, такива бяха и надеждите на някои производители за зърното, но не се сбъднаха и сега цената на тон зърно е малко над 500 лева). По данни на икономиста Лъчезар Богданов, публикувани във Фейсбук, в началото на 2023 г. хлябът и хлебните изделия са с 34% по-скъпи в сравнение с година по-рано. Засега дефлационният ефект от вноса на безмитно зърно се проявява в натиск на цените да не растат.

Солидарни срещу Украйна

Служебното правителство, което обяви, че ще се бори срещу инфлацията и поскъпването на цените на храните, тутакси се солидаризира със зърнарите. Но това не е прецедент – не се е намерил кабинет в България, който да откаже на техни искания. Изглежда са забравили как евтиният украински внос на слънчоглед миналата година спря истерията с цените на олиото. За 2022 г. в България са внесени около 900 000 тона слънчоглед от Украйна, което е над 40 пъти повече спрямо предходната 2021 година.

Протестът срещу евтиния внос на украински селскостопански стоки на практика датира от миналата година, когато българските производители настояваха за засилен фитосанитарен контрол, тъй като твърдяха, че продукцията била отровна, заразена с радиация и вредители. Но, както написа и “Сега”, резултатите от пробите се покриха с мъгла.

Вече стана ясно, че зърнопроизводителите ще искат втора компенсация от 50 милиона евро – на толкова са изчислили загубите си. А зад исканията за нови компенсации се чуха и други – за спиране на Стратегическия план за земеделие. В него, освен че са предвидени директни субсидии за земя в размер на 4,4 милиарда евро, е записан и таван на плащанията от 100 000 евро – вместо сегашните 300 000 евро.

Протестите на зърнопроизводителите обаче дадоха нова възможност на служебното правителство да покаже нова доза съпричастност с проблемите на “народа”. “За първи път заедно от една страна на барикадите протестират кабинетът, който управлява България, и българският народ”, заяви пред БНР заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков по повод протестите на граничните пунктове с Румъния.

Ако “зърнарите” са “народът”, то значи, че и Борисов и неговите кабинети честичко са заставали на тая страна – било заради забавени плащания, било заради отпадане на изисквания за по-строг отчет на ползваните горива.

На чия страна?

Сега обаче, в тон с президента Румен Радев, който непрекъснато обяснява как служебното правителство се справя с всички проблеми, всеки негов министър декларира същото – президентска власт на страната на народа. “Народът” с Бентлитата.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

****

Източник: https://www.dw.com/bg/

Източник: https://dnesnews.bg