Резил. Това е първата дума, която ми идва наум, когато чуждестранни колеги тези дни ме питат: „Какво, по дяволите, става в България?“.

А резилът съвсем се окръгли с днешните словесни и дори телесни сблъсъци в българския парламент. Не че в Народното събрание, пък и в други парламенти по света, такива мелета (че и доста по-страшни) са нещо толкова необичайно. Всъщност парламентаризмът дори ги предполага: мъжете и жените, събрани в тази институция, трябва да се вълнуват от държавните дела. Да се вълнуват дори дотам, че да си изпускат нервите. Така че в едно по-осезаемо физическо съприкосновение, в едни счупени очила или нечия одрана буза няма нищо чак толкова осъдително.

Отблъскващо

Осъдително е друго. Осъдително е, че в караницата, в надвикването и надплюването отново присъстват сексуализирани подмятания и обиди. Когато Манол Пейков наскоро прояви нетипичен за един литератор съмнителен вкус и създаде за г-н Костадинов един нов прякор, получил по-късно широка популярност, привържениците на една цивилизована и проевропейска политика го разкритикуваха само под сурдинка. Когато днес в парламента се подмятат обиди, които засягат не толкова конкретния опонент, колкото себеусещането на многобройни хомосексуални хора, това отново показва, че България е по-свързана с Ориента, отколкото с Окцидента.

Защото тъкмо в ориенталските страни и на Балканите мнозинството от възрастните населения все още не са излезли от менталното детство в това отношение – и изпитват особена тръпка да си отправят сексуални намеци и обиди и да си разказват така наречените „мръсни вицове“.

В българския парламент хомофобската реч не е нещо ново. Нека да си припомним, че дори един злополучен председател на Народното събрание на име Вежди Рашидов стана известен със следното отблъскващо изказване: „Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа“.

На какво са готови „Възраждане“

А иначе – за да се върнем при политиката – няма абсолютно нищо чудно в това, че „Възраждане“ се опитват с всички средства да предотвратят съставянето на правителство. Кръвожадните изказвания на г-н Костадинов и откритите заплахи с насилие, които той отправя към някакви имагинерни „национални предатели“, не оставят никакво място за съмнение: тези хора са готови не само за парламентарни тупаници и фарсове от типа на добре известния „Бирен пуч“. Готови са и на повече.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.