Казват, че демокрацията, която наследихме от древните гърци, имала този недостатък да позволи на важни постове да бъдат издигани и недостойни хора, които са дори и за затвора. Ние, българите, се убедихме това – имаме немалко такива и още ги търпим, вече три десетилетия, но нали сме търпеливо племе и сме били цели петстотин години без свобода и демокрация…
А в Елада, родината на Демокрацията, дори по времето на своя мандат политиците не са били недосегаеми като нашите днес, можело е да бъдат съдени или поне отстранявани!
Както е известно, неправителствената организация Transparency International всяка година публикува отчет за корупцията на правителствено ниво, та се вижда, че ние сме сред световните шампиони, заедно с повечето от страните от Третия свят. Особено през последните 12 години, когато ни управляваше официално една партия, а друга, макар и в сянка, беше в нейна помощ, та и тя доста ни навреди. Напоследък ни алармираха и от Магнитски, та и там се оказа, че сме били сред първенците!
Но както казваше големият политик и, за съжаление, българомразец, Уинстън Чърчил: „Демокрацията е най-лошата политическа система, ако изключим всички други!“. Тя, всъщност, е единствената възможност да направи живота ни справедлив и поносим. Но, за съжаление, както се убедихме от този кратък и горчив наш опит досега, в сферата на корупцията политиците са доста по-бързи и сръчни от обществото. И докато то се събуди и осъзнае /а ние, българите, сме под знака на Козирога, тоест, малко бавни!/, реагираме късно и често пъти губим. Да, тези 12 години бяха рекордни по своя грабеж, корупция, рушене!
Да, във вируса на властта има и нещо отровно, зловещо. Мнозина от нашите управляващи досега, само като ги видим и сравним фотографиите им отпреди 30 години с днешните, имат вече съвсем друго излъчване. Нагло, властно, алчно! Тези хора имат само една грижа, една- единствена цел: властта и собственото си обогатяване. Разбира се, не и напредъка, просперитета на държавата и хората, които са ги избрали. Нима могат да бъдат толкова глупави! И като ги погледнеш отблизо, виждаш, че просто лицата и маниерите им са променени. Повечето от тях са и затлъстели.
Да, те се промениха, но не и към добро. Сега при поредицата от безплодни /разбира се, но наша вина!/ избори, те обещават, кълнат се, лъжат, нападат грубо опонента си и просто не са в състояние да се засрамят и оттеглят, дори когато са изобличени в корупция и за нанесени вреди на държавата и народа.
И странното е, че ние отново гласуваме за същите тези хора и за тези вече провалили се партии. Просто не мога да си обясня това, освен с робския манталитет на мнозина от нас. Говоря с много хора и немалко от тях казват: „Няма да гласувам!“ „Защо да гласувам?“ „Никой не ми харесва!“ И така стигаме де един затворен кръг, по-точно до дъното.
Ние все още, въпреки свободата, не сме изградили своето гражданско общество. Нашите големи народопсихолози Иван Хаджийски, Константин Гълъбов, Тодор Панов, Антон Страшимиров, Иван Шишманов са напълно прави: ние, българите, за разлика от повечето европейски народи, имаме един голям недостатък – страдаме от хронична несговорчивост. Да, този недостатък е всъщност много стар, но той се засилва особено през време на робството, защото и тогава, както преди, българинът е нямал държава, нямал е възможност да живее свободно и обединено, да решава сам, по своя воля, съдбата си.
И както твърди проф. Константин Гълъбов: „При българина, от обществените работи /доколкото са възможни в условията на това варварско азиатско робство/, у него не се създава, както у другите европейски народи, гъвкавостта да вмества своята воля сред волите на другите – да я уеднаквява с тях…” Затова за обща, народополезна работа, видяхме и при демокрацията, че не ставаме.
Просто не ни бива. Затова и в политиката ни е толкова трудно. Нашите партии се създават с ентусиазъм, с надежда и скоро се разцепват заради борбите за власт и лидерство. Ето и една от причините за неуспеха на последните избори на втората политическа сила. Освен другите и груби тактически грешки.
Изобщо неуспехът на партиите у нас се дължи до голяма степен и на тази причина. Нашите политически лидери се считат за пълновластни на своите партии избиратели. А за повечето от тях властта е цел за обогатяване, направо за грабеж. В това отношение ние сме шампионите на ЕС. Но, всъщност, властта у нас е в ръцете на неколцина олигарси, на неколкостотин корумпирани чиновници и на бивши и настоящи служители от тайните служби. /Споменах „тайните служби“, да, на последните избори БСП предложи цял куп бивши агенти на ДС за депутати!/.
През 1992 година в Италия, родината на Мафията, се проведе мащабната операция „Чисти ръце“. Бяха затворени и осъдени повече от 6000 души, разформировани и забранени две политически партии и страната тръгна вече по нов, по- чист път.
А у нас трябва законът „Магнитски“ да ни посочи престъпниците /при това все още не всички!/, а прокуратурата да продължи да ги укрива и да се заминава с дребни дела при тази невероятна корупция и престъпност!
И най-срамното е, че когато отделен слой или професионален синдикат протестира, останалите мълчат и гледат отстрани вместо да го подкрепят.
Стачкуват учители, медицински сестри, миньори, шофьори, музиканти, лекари, но всички поотделно. Затова и нищо не се получава. Ето в далечно Чили вдигнаха цените на билетите на градския транспорт и се вдигна цялата страна. Да не говорим за протестите по повод пенсионната реформа във Франция…
А у нас?! Властта, особено една партия със своя несменяем лидер, се крепи точно на това „разделяй и владей”! И докога?! И дано някой ден, все пак, да го изградим това дългоочаквано и мечтано гражданско общество. Ако не ние, нашите деца и внуци, доколкото ще останат тук… И да не забравяме старата мъдрост:
„ЗЛОТО УСПЯВА САМО, КОГАТО ДОБРОТО БЕЗДЕЙСТВА!“
Източник: https://narod.bg/
Източник: https://dnesnews.bg
