едем парламентарни вота за три години отвсякъде са партийна мъка! Изтормозват кандидатите, изпразват касите (не за пиене, другите), изцеждат де що има творчески сили за омайване на електората… Ако въобще са липсвали такива сили, положението става отчайващо.

Кратък преглед на партийните девизи (слогани) и символи  в настоящата предизборна кампания отвежда към последната хипотеза. Не важи за абсолютно всички, но твърде оскъден ще да е бил

тоя сиво веществен капацитет,

успял да изобрети точно такива хрумки:

Който не е разбрал, да си запише – ПП-ДБ си имат специален символ – фиданката. Това е формацията, чийто кмет емблема (Васил Терзиев) изсече дървета в столичния център, причинявайки скандал на старта на предизборния период. А също и напусната от „Зелено движение“. Та точно тази формация реши да се рекламира чрез фиданка. Обикновено сме виждали млади дръвчета да служат като образ с възпитателна цел из училищата; или пък НПО да реализира чрез тях екологичен проект. Затова е истинска находка ползването на фиданка в партийна кампания. „Да се погрижим за България“, „Днес засаждаме своето бъдеще“, гласят (заедно или отделно) рекламните изречения с нея. В саксии или в земята, край други дръвчета или върху пясък, предизборните плакати с фиданки досущ приличат на плакати на „За Земята“ и „Грийнпийс“; също и на реклама на биоземеделски производител. Понякога виждаме на снимки крехките дръвчетата

 в скута на жени и мъже

от ПП-ДБ – точно както човек си представя Христо Иванов (например) в скута на Делян Пеевски – нещата цъфтят и вързват в кофти посока.

Лоши хора писаха в социалните мрежи, че мотото на ГЕРБ копира ДПС от 2022 г. Истина се оказа – тогава по плакатите „Сигурност и стабилност“ с Делян Пеевски, сега с Бойко Борисов. Думите варират с лично послание на лидера на ГЕРБ: „Аз гарантирам!“. До него погледът на Борисов е твърд, но и момчешки замечтан в бъднините. Като се има предвид, че всичко това дължим

на продуцентите на „Работа, работа, работа!“

(неколкократно използвано), следва да се отчете, че са се справили поносимо – просто повече не може да се очаква от тях.

В смесените райони, знае се, този път е смесено не само защото принципно са смесени. Смесено е и ДПС. „Да защитим демокрацията и държавността“ е девизът на доганистите. Ясно защо – демокрацията се срути след изгонването на Доган от сараите. Но на плакатите той не е свиреп. Усмихнат е, любезен, прилепил длани до брадатата си. Хем е готов да ги разтвори за всеобща прегръдка, хем прошка да поиска и даде. Подтекстът в думи: „Ах, мили мои депесарчета, докъде я докарахме!… Но не забравяйте, аз съм ви бащицата!“. На плаката още: Сокол птица е разперил криле до главата на сокола човек. Гледа я. Фронтално обаче ако се гледа плаката, тоест както е нормално да се гледа, не може да не направи впечатление една особеност – косата на Доган, макар оскъдна, леко е щръкнала над ушите – подобно на два рога – жив усмихнат дявол се получава.

При Пеевски нещата се без изненада. Слоганът е „Време е за ново начало!“. Все пак и тук има интрига, но тя идва още с името на формацията. Интригата е: Може ли едно начало да не е ново?; Има ли старо начало? Признаваме – в политически смисъл Пеевски е прав да ползва тавтология – и на Доган му се искат нови неща, ама няма.

При „Възраждане“ положението е комплицирано. Партията, която по митингите издигаше бесилки, залага на „Стига експерименти! Време е за Възраждане!“. Тук следва да поемем въздух. И бавно да осмислим. Възраждане не ще експерименти!? Моля?

Е, как без експерименти ще върне лагера в „Белене“

и прати там „националните предатели“ (обещания на Костадин Костадинов)? Че то „Стига експерименти!“ директно значи „Сигурност и стабилност“. Или пък следва да спре експериментът с „Величие“? Енигма е какво точно се мъти в главата на Костадинов, но мотото подхожда на партия от системата, не на антисистемна. Впрочем, тия дни евродепутът от „Възраждане“ Станислав Стоянов поиска ЕС да даде пари на България да пази границите си – явно „Възраждане“ и европейската система вече на събаря, а разчита на нея, за да опази България.

„Логичният избор“ е слоганът на ИТН. През юни беше „Да върнем здравия разум!“. Тоест, шоу сценаристите много-много не са се напъвали. Разчита се сред всеобщата разпищоленост ИТН да бъде припозната като мъдрост, логика, здравина. Впрочем, това вероятно е и ядката при „Стига експерименти!“. Чутовна ще да е тая разпищоленост, чутовна ще да е и липсата на идеи в ИТН и „Възраждане“, щом точно те се хващат за точно тия сламки.

„Време е за решения“ както да се погледне, когато, от когото – звучи скучно. Също и сухо, безидейно, то е „к’вото е останало“ от торбата със „стабилности“, предназначени за уморения от хаос електорат.  Но това е девизът на БСП. С което нещата стават разбираеми. За БСП или добро, или нищо.

Само Евгени Минчев може да помогне

тази партия да шавне, той си знае как.

„Величие за България“. „Величие за Велико Търново“. „Величие за Каспичан“… МЕЧ или мафията? Ей такива неща се чуват откъм най-ниските етажи.

Та, това е положението – сокол лети, фиданка зеленее, много стабилност насред ново-старо начало. Величав интелектуален дух броди в партиите.