„По принцип съм съгласен с президента Радев, че трябва да се направи протест против включването на българските граждани в този сайт, както направиха и немските, и френските власти“, каза журналистът Христо Грозев в „120 минути“ по Би Ти Ви.

Според него обаче трябва да се прави разлика между включването в такъв огромен списък, създаден на недържавни начала, които нямат възможността да използват репресия и насилия, за да бъдат таргетирани включените в него, и др. списък, в който държавата посочва лице като враг на народа.

Той смята, че риск за включените в списъка българи, има от това, че тяхната личност ще стане публична. „Но не виждам риск държавата Украйна да се задейства и да тръгне да търси тези хора“, допълни още той.

„Сайтът се появи средата на 2014 г., няколко месеца след анексията на Крим. Зад него стоят група публицисти, които започнаха да вкарват имена на заподозряни от тях в причастия към инвазията и в колаборации с руските окупационни власти украински граждани. Списъкът през годините нарасна до 290 хиляди души“, разказа Грозев.

Всичко, което се вкарва в този сайт, минава през т. нар. панел – група анонимни доброволци, които трябва да гласуват всички „за“ включването или невключването на определен човек в този списък.

„Сайтът е с много спорна репутация, от една страна, бива използван за легитимни цели като разследвания от страна на охранителните органи в Украйна, където могат да намерят най-голямата база данни от снимки и копия на паспорти на хора, които участват например в незаконни действия“, обяснява той. Там има и четирима българи, осъдени за това, че са участвали във военни действия в Украйна на страна на проруските сепаратисти през 2015 г. „Но, от друга страна, се включват лични данни на членове на семействата, което е неприемливо“.

Това не е държавен сайт, твърди още Грозев. Според него, в сайта се включват лица, които не са доказани престъпници, което е проблемно.