Администрацията на Министерски съвет на практика отказа да предостави информация за резултатите от обявените през лятото на миналата година проверки на неформалния енергиен холдинг „Орион“, позовавайки се  на стандарт за обмяната на данни, който не е част от Закона за защита на класифицираната информация.

В края на ноември 2025 г. фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) попита министър-председателя Росен Желязков какви са резултатите от назначените от него проверки на мрежата от над 150 енергийни дружества, за които изнесохме редица притеснителни данни по-рано през 2025 г.

Попитахме г-н Желязков и дали е сезирал Прокуратурата на Република България, както и дали му е известно прокуратурата да се е самосезирала и какво е открила в резултат на евентуални проверки на Ковачки и фирмите му.

Повод да изпратим запитването беше фактът, че на 6-и юни 2025 г., в отговор на въпрос на народния представител Лена Бориславова, г-н Желязков обяви, че разследването на АКФ „Холдингът на Чичко Тревичко“ съдържа данни за възможна престъпна дейност, достатъчна за самосезиране на прокуратурата. Г-н Желязков съобщи и че е възложил на министрите на финансите, енергетиката и на околната среда и водите да извършат проверки.

Въпреки сериозната заявка, отговорът, който получихме от Министерски съвет, на практика не дава информация дали държавата най-после се е събудила след години бездействие по казуса.

От отговора става ясно, че министър-председателят Желязков (в оставка от 11.12.2025 г.) вече бил отговорил на искане за предоставяне на информация, изпратено от група народни представители от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Информация за това какво точно е споделил г-н Желязков с депутатите, обаче, липсва.

Премиерът посочва, че част от информацията касае образувана прокурорска преписка, материалите по която са следствена тайна и не могат да се разпространяват без разрешение на наблюдаващия прокурор.

В допълнение, Желязков посочва, че „друга част от информацията, съдържаща се в отговора на министър-председателя е класифицирана с ниво на класификация 1 (TLP-GREEN) и съгласно конвенцията на тази класификация, не може да се изнася извън рамките да дадена общност…“.

Според правният екип на АКФ не са налице законови пречки за предоставяне на информацията.

Информацията по прокурорските проверки не представлява следствена тайна и за достъп до нея не се прилага чл.198 НПК, на който се позовава премиерът.

Освен това посочената в отговора на министър-председателя система за класификация не е част от действащия Закон за защита на класифицираната информация.

„В случая не се касае нито за законово ограничение, нито за ограничение, произтичащо от международен акт – конвенция, както се твърди в отговора на премиера. Позоваването на вътрешна административна практика не може да е основание за отказ на достъп до информация от публичен интерес,” каза Лора Георгиева, правен експерт в АКФ. „Продължаваме да настояваме за прозрачност относно мерките, предприети от редица министерства, ДАНС и прокуратурата по отношение на сенчестия холдинг на Христо Ковачки.”

Тази информация е обществена и тя следва да бъде предоставена. Ако мълчанието на институциите цели да скрие факта, че такива действия не са предприети, логично би било заключението за институционален чадър над енергийните дружества.

„За да защитим публичния интерес, изпратихме запитвания до министрите  на финансите, енергетиката и околната среда, до прокуратурата, както и до ДАНС и КЕВР,“ каза Бойко Станкушев, директор на АКФ. „Гражданите заслужават решителни и прозрачни действия от страна на всички публични институции по този казус, който е от изключителна важност за публичния интерес.“

АКФ