Участието на България в учредяването на Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп преди два месеца в Давос не отразява национална позиция на България, а е провокирано от „личен въпрос“ на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.

Това се разбра от думите на служебния премиер Андрей Гюров в свое интервю пред „Евронюз“ по време на двудневната среща на върха на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел. Той не спомена поименно Пеевски, но единствено лидерът на ДПС отговоря на това описание.

Коментарът му идва, след като преди седмица с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ИТН парламентът прие решение, в което се поставя задача на служебния кабинет да внесе в Народното събрание законопроект за ратификация на българското членство в съвета. Тогава Гюров каза, че ще сезира Конституционния съд.

И това решение на парламента, и участието на бившия премиер Росен Желязков в учредяването на съвета, станаха по изрично настояване на Пеевски. Именно това изтъкна и служебният премиер в Брюксел в четвъртък.

„Би било преувеличено да се каже, че това е позицията на България“, коментира Гюров. „Не ставаше въпрос за международна политика – това беше личен въпрос на един олигарх, който е санкциониран по глобалния закон „Магнитски“.“

По думите на премиера „подписването на този договор [от Желязков] е свързано с премахването му [на Пеевски] от този списък със санкции“. Той изрази резерви, че вкарването на България в Съвета за мир ще спомогне за вдигането на санкциите по „Магнитски“.

Освен България, единствено Унгария се включи от ЕС в учредяването на Съвета за мир през януари. Повечето държави членки смятат, че това е в нарушение на Устава на Организацията на обединените нации, което прави участието им невъзможно.

Гюров не за първи път обвързва решението на Желязков да подпише устава на съвета на Тръмп с желанието на Пеевски да се излезе от санкционния списък на САЩ.

По-рано тази седмица служебният премиер коментира в Студио България на Свободна Европа, че заради желанията на „един човек“ страната би трябвало да плати такса за участие от 1 млрд. евро.

„То не само е скандално само по себе си като устав, но е и противоконституционно да се изисква от служебното правителство да внесе този договор за ратификация“, добави Гюров.

Според него, ако хипотетично си представим, че парламентът ратифицира членството на страната в съвета на Тръмп, той може да поиска български кораби и войници да охраняват Ормузкия проток.

В моментът проливът, през който се транспортират 20% от световния петрол, на практика е блокиран заради атаки от Иран. Техеран реагира в отговор на започнатата от САЩ и Израел война срещу Ислямската република.