Пета градска „Княгиня Клементина”, която е най-голямата общинска болница у нас, изпрати в последния му земен път директора си д-р Борил Петров. Големият коремен хирург си отиде само на 60 години, погубен за няма и година от тежък рак на панкреаса. Диагностицират го миналата пролет, а д-р Петров, като медицинско лице, добре осъзнава, че шансът му да оживее е твърде малък. И въпреки това не се предава до последно.
Мнозина от неговото поколение бяха изненадани на научат, че заедно с известния медик си е отишъл и един от героите на детството им. През 70-те години рошавият тогава малчуган Борето, както го наричат приятелчетата му, изигра блестящо ролята на Пантата от популярния детски сериал „Войната на таралежите“.
Песента „Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък…” на Асен Кисимов и до днес удря сърцата на носталгиците, които помнят безгрижното детство от онези времена. С нея почваше и свършваше всяка от петте серии на филма на Иванка Гръбчева, правен по сценария на Миряна Башева и братя Мормареви. Детството на Пантата, Маляка, Камен, Юлето и останалите „таралежи“ всъщност не беше от най-безгрижните. Децата трябваше да водят война за баскетболното си игрище срещу света на възрастните.
Сериалът се оказа толкова всепоглъщащ, заснет с толкова много вкус и великолепната музика на Кирил Цибулка, че при всеки епизод за един час по улиците на България не можеше да се чуе детска врява.
В този филм на бъдещия лекар Борил Петров се пада една от най-сложните роли – тази на Лъчезар Пантев – Пантата. Той е сирак с майка чистачка, живеещи във влагата на приземния етаж. Двойкаджия, но и огромен баскетболен талант, на Пантата в много моменти от филма му се налага да се сблъсква със суровата действителност на соца, пресъздадена смело, правдиво и без никакво шикалкавене във „Войната на таралежите”. Трябва да се доверява на съмнителен тип като треньора тарикат Пангаров (Павел Поппандов), който мачка спортната му дарба с втълпявания от сорта на „Солисти се търсят в операта, на мен ми трябва колектив“.
Един от моментите, който просълзяваше децата пред телевизорите, беше когато Пантата разказа на приятелчетата си как Пангаров го е изпъдил от баскетболния отбор, като го оставил само по долни гащи. „Извади ме пред строя. Каза, че ме разжалва. Накара ме веднага да сдам анцуга… Добре че тази сутрин сложих черни гащи, обикновено нося бели. Може ли да си представите – по бели гащи през целия град!” За хората от онова поколение тази реплика означаваше много.
Преди „Войната на таралежите” Борил Петров се е снимал като дете и в други филми. За киното го открива актьорът Иван Джамбазов, техен семеен приятел, който чува на магнетофона как малкият чете приказка. След няколко участия Борил хваща окото на Иванка Гръбчева, която го взима да изиграе ролята на най-бодливия таралеж.
Става изключително популярен буквално за дни, а децата по улиците се обръщат след него с „Панта, Панта”. Заради ангажиментите в киното имал бележка за пред училищните власти, че може да ходи с прическа тип „ергенската“ и по-дълга коса от останалите.
Той е роден в Пловдив през 1965 г., но живее в София. Завършва Седма гимназия.
Специализира хирургия при именитите професори Станислав Баев и Николай Яръмов. Разпределят го в Сандански, където прави и първата си коремна операция. По-късно оперира в „Александровска” в София, а през 2012 г. поема Пета градска като директор.
Освен че изгражда страхотен колектив в лечебното заведение, д-р Борил Петров си остава все така земен човек, който обръща внимание на всички свои пациенти. Не дели хората на такива от „голямото добрутро“ и други от по-долна категория. „Виждали сме се и след това, беше слънчев човек“, казва днес Цветана Манева, изиграла във „Войната на таралежите” ролята на класната ръководителка Добрева.
Борил Петров винаги е казвал, че мрази снобарията като онази, пресъздадена и във „Войната на таралежите”. Там майката на един от героите пита Пантата: „Къде работи майка ти?. „Във Външно министерство”, отговаря малкият, при което на лицето на жената се изписва задоволство. „Чистачка е…”, уточнява Пантата и вижда как усмивката пада и на мястото й се възцарява огромно разочарование.
„Снобизмът е безсмъртен, някои живеят, водени само от него. Не са се променили обаче качествените хора, а в България те съвсем не са малко”, обича да казва приживе изтъкнатият медик.
Той често беше търсен за интервюта, в които говореше не само за медицината, но и за живота въобще. Коварното заболяване го отне без време. След себе си той оставя прекрасно семейство с трима синове, най-голямата общинска болница у нас, хиляди спасени животи… И безсмъртния образ на Пантата от „Войната на таралежите“.
Източник: Уикенд
Kliuki.bg
