Четири свързани дружества са опитали да получат милиони левове финансиране за изграждане на фотоволтаични централи по процедура от Фонда за „Справедлив преход“.

„Ингилиз груп“, „Идеал България“, „Ингилиз Бранд Интернешънъл“ и „Ингилиз Трейд Къмпани“ са кандидатствали с проекти за фотоволтаични инсталации с мощност по 4,9 MW. Максимално допустимото финансиране за един проект е 6,5 млн. лева.

При проверката за допустимост четирите проекта са отстранени, след като се оказало, че са представени становища за присъединяване към електрическата мрежа, за които ЕСО е заявил, че никога не са издавани. Документите са с една и съща дата – 29 юни, и с несъществуващи изходящи номера.

Оказва се и че четирите проекта предвиждат изграждане на фотоволтаични системи върху един и същ имот, като са подадени идентични проекти. Имотът е придобит от „Идеал България“ след обявяването на процедурата, а право на строеж в полза на останалите три дружества е учредено едва след крайния срок за кандидатстване.

Проверката показва и други връзки между фирмите. Три от дружествата са част от фамилния бизнес около Гюрсел Ингилизов, а между компаниите са проследени сходни участия и по други европейски програми.

Свързани с тях дружества са печелили финансиране за енергийно обновяване, разработване и внедряване на иновации и други проекти. Част от проектите са със сходно съдържание и използват свързани компании и общи имоти.

Коментарът на „Господарите“

Тук има доста повече от поредния случай на фирма, допуснала грешка в документацията.

Най-сериозният въпрос е как четири свързани дружества са стигнали до подаване на документи, за които самият ЕСО заявява, че не са издавани и не съществуват в деловодната му система. Ако това бъде потвърдено окончателно като умишлено представяне на неистински документи, вече говорим за потенциално много сериозен опит за злоупотреба с публичен ресурс.

Още по-интересна е комбинацията от обстоятелства: един и същ имот, идентични проекти, свързани дружества и финансиране до 6,5 млн. лв. на проект. А проверката назад показва, че сходен модел на кандидатстване се е появявал и при други европейски програми.

Добрата новина в конкретния случай е, че схемата е засечена още на етап проверка за допустимост, преди да бъде отпуснато финансиране.

Лошата е, че самият факт, че подобна конструкция изобщо е стигнала до кандидатстване, поставя въпроси за контрола върху европейските средства. И тук не е достатъчно просто проектите да бъдат отхвърлени. Ако има данни за фалшифициране на официални документи, трябва да има и проверка кой ги е изготвил, как са попаднали в заявленията и дали зад четирите дружества стои по-голяма координирана схема.

Gospodari.com