„Ние се въртим в един патологичен кръг. От една страна, спазвайки български конституционални, европейски норми – не можем да поставим някого принудително да се лекува, ако не сме минали тази процедура. Отделно, няма как против волята на един пациент ние да го държим и да го медитираме. В същото време, ако неговата свободна воля е в посока да си тръгне от психиатрията или от лечебното заведение започват едни обвинения към лекарите и към лечебните заведения – вие защо не го държахте, защото той може да е опасен за себе си и за околните“, обясни адвокат Мария Петрова.

Тя уточни, че ако има съдебно решение за срока, в който трябва да се лекуват задължително в психиатрия, пациентите не могат да напускат по собствено желание.

Според психиатъра д-р Веселин Герев, до 1997 г. се е работила на диспансерен принцип – метод, измислен във Франция и който все още повечето страни в Западна Европа ползват и работят по него.

„Той включва наблюдение, активно издирване, лечение и проследяване на състоянието на всички хора с психични отклонения в случая и особено тогава, когато имат обществено опасни действия. В този ред на мисли след 1997 г., когато всички диспансери станаха търговски дружества, много от членовете в Закона за здравето и НПК отпаднаха с идеята да се спазват правата на хората, страдащи от психични разстройства. Не се отчита обаче и това, че давайки им толкова много права, фактически ние защитаваме тях, а всички членове на обществото страдаме, защото не сме защитени и защото можем да пострадаме във всеки един момент“, подчерта д-р Герев.

По думите му, процедурата е много бавна и тромава – тя тръгва от близките, които трябва да подадат сигнал в прокуратурата, прокурорът да назначи проверки и експертизи, да се мине през съдебно дело и чак тогава човекът да подлежи на лечение.