След изнесените от финансовия министър данни всички онези 96% от българите, за които еврозоната не е приоритет (съгласно социологически резултати на агенция
„Тренд”) могат да бъдат спокойни – България скоро не би трябвало да приеме еврото.

Дано няма ала бала с данните, защото:

С дефицит над 3% от БВП на начислена база миналата година, България не изпълнява маастрихтския критерий, а Европейската комисия трябва да обяви, че страната ни има „свръхдефицит” по европейските правила.

Следват години на мерки и ангажименти за свиване на дефицита и проверки от страна на Европейската комисия. През това време е невъзможно изобщо да се мисли за влизане в еврозоната.

Министър Теменужка Петкова оповести, че общо 4,068 милиарда лева ще бъдат прехвърлени за плащане от бюджета за миналата година към бюджета за 2025 г.

Тази сума включва:

• 1,080 милиарда лева разходи, които са фактурирани през 2024 година, но не са платени;
• 1,630 милиарда лева дейности, за които има сертификати, но без фактури (било
  казвано на контрагентите, че няма необходимия ресурс и по-добре тези фактури да не бъдат издавани);
• 0,913 милиарда лева подписани споразумения за разсрочване на разходи, които са били подписани през последните години, вкл. разходи за лихви, разходи за дела, разходи за компенсации;
• 0,444 милиарда лева дефицит във Фонда за гарантиране на енергийната система.

Също министърът обяви, че дължимият от държавата към бизнеса ДДС през 2024 г. възлиза на 0,728 милиарда лева.

Въпросната сума от 4,068 млрд. лева представлява 2% от прогнозния БВП за миналата година.*

Ако цялата сума се прибави към вече обявения от МФ дефицит на касова основа от 3%, тогава дефицитът на начислена основа за 2024 г. нараства до 5%.

Ако се прибавят дори само фактурираните 1,080 милиарда лева разходи – дефицитът на начислена основа ще бъде най- малко 3,5% от БВП.

И това са консервативни, минимални оценки. Защото по думите на самия министър става въпрос за подадена до момента информация на новото ръководство в МФ от страна на министерства, ведомства и общини. Т.е. може да се очаква да постъпи още подобна информация.

• Прогнозният БВП според актуалната прогноза на МФ. Същият прогнозен БВП е използван за изчисляване на постигнатия 3% дефицит на касова основа за 2024 г. в прессъобщението, публикувано от министерството в края на януари.

Стоян Панчев, фейсбук

Bnews.bg