Банки може да връщат такси на клиентите си, които са взели за усвояване и управление на жилищни и потребителски кредитите. За целта клиентите на банките трябва да заведат съдебни дела, обясни за “Труд news” председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова. Става въпрос за неправомерно събрани от банките такси, като за част от тях претенции за връщането им може да бъдат предявени в срок от три години след плащането им, а за други срокът е пет години.
Според тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) 5-годишна е давността за таксите за разглеждане на искане за кредит, оценка на риска, администриране и управление на кредита, защото се касае за плащане на еднократни такси, обясни Мария Филипова. 3-годишна е давността в следните две хипотези – при удължаване срока на падежа на кредита и при изпращане на напомнителни писма за просрочие, защото тук се касае за периодични такси, касаещи отделни падежни периоди, допълни тя.
Според Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, който е в сила от 2016 г., както и според текстове на Закона за потребителския кредит, които са в сила от 2014 г. “Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита”.
По принцип потребителите могат да възразят и пред банката за това, че неправомерно са им взели такси по кредитите. Банката би могла да им възстанови парите или да ги приспадне от бъдещи вноски. Но ако банката отхвърли възражението, единствената възможност за потребителя е да отнесе случая в съда, който да реши спора.
В края на миналата година КЗП направи проверки на предлаганите от банките договори с техните клиенти, като бяха установени редица неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики в договорите за потребителски кредити. В резултат през декември председателят на КЗП Мария Филипова даде 14 дневен срок на банките да променят договорите си и да прекратят тези практики.
В българското законодателство са въведени европейските правила в сферата на защита на потребителите от неравноправни клаузи. Самият европейски законодател не дава на нито един регулаторен орган да налага санкции за това, че е установил неравноправна клауза, обясни Мария Филипова. Идеята на европейското законодателство е при откриване на неравноправни клаузи те да бъдат отстранени, като това действа занапред.
От КЗП направиха преглед на общите условия на банките по потребителските кредити, както и на редица индивидуални договори с клиенти. “Често индивидуалните договори преповтарят общите условия, което важи и за банковите и за небанковите финансови институции. Но понякога неравноправни клаузи има само в общите условия, понякога се съдържат и в индивидуалните договори”, каза Мария Филипова.
Част от банките в страната вече промениха общите си условия, като някои са променили лихвите по самите кредити, но други са оставили лихвите без промяна. От КЗП все още не са приключили пълния мониторинг на банките, за това дали са променили условията си за отпускане на заеми на потребители.
Банките внасят документи в КЗП за направените промени, които трябва да бъдат разгледани от експертите. Администрацията не е голяма и не е само една темата, знам че тази е приоритетна, но колегите и в момента работят извънредно, каза Мария Филипова. Промени трябва да бъдат направени не само в общите условия на банките, а и в самите индивидуални договори с клиентите. Предстои КЗП да се произнесе дали неравноправните клаузи и нелоялните търговски практики са изчистени от договорите и, ако това не е направено, ще бъдат заведени колективни искове срещу банките, както беше направено с небанковите финансови институции, обясни председателят на КЗП Мария Филипова.
Реклама
През последното тримесечие на 2024 г. КЗП извърши мащабен анализ и на 357 броя общи условия и типови договори на небанкови финансови институции. От 21 308 проверени клаузи, 1147 бяха идентифицирани като неравноправни. В отговор на това председателят на КЗП изпрати писма до съответните дружества, изисквайки отстраняването на тези клаузи в 14-дневен срок. Около 85% от небанковите дружества са се съобразили с изискванията на КЗП и доброволно са коригирали неравноправните клаузи в договорите си. В случаите, когато дружествата са отказали да коригират клаузите в договорите, КЗП заведе колективни искове. Ако съдът отмени като неравноправни клаузи в договорите, на кредитополучателите, които се присъединят към делата срещу фирми за бързи кредити, може да им върнат част от платените суми.
Основни установени нарушения от банките
Комисията за защита на потребителите идентифицира редица неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики в договорите за потребителски кредити на банките, сред които:
– Събиране на непрозрачни такси и комисионни – Включване на забранени от закона такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и събиране на такси и комисионни, които не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит;
– Ограничения върху правото на отказ – Задължаване на потребителя да спазва специфични и едностранно наложени от банката процедури, които са незаконосъобразни, за да упражни правото си на отказ;
– Обезпечителни изисквания, нарушаващи граждански права – Въвеждане на клаузи, позволяващи на кредитора достъп до лична собственост (оглед и посещение на място) или правото да налага ограничения върху имуществото на потребителя, дори при незначителни или спорни задължения;
– Нарушение на принципа за уведомяване на потребителя – Липсата на задължения за банките да предоставят ясна предварителна информация за извършени от тях промени в договорните условия, включително на референтни лихвени проценти, чрез трайни носители, което възпрепятства потребителите от своевременно действие;
– Несправедливи условия за предсрочна изискуемост – Възможност за едностранно обявяване на кредита за предсрочно изискуем при незначителни или несъществени нарушения на договора, включително такива, които не застрашават интересите на кредитора;
– Ограничаване на възможността за електронна комуникация – Необосновани задължения към потребителя да комуникира с банката предимно на траен хартиен носител на информация.
Narod.bg
