Обявяват се бойкоти. Хората се притесняват от цените. Отчасти с право. От другата страна, се извършват неправомерни действия срещу Националния статистически институт (НСИ). Цените са високи – това е вярно, но това не е същото като инфлацията да е висока. Това обясни в интервю за „Още от деня“ Атанас Пеканов – бивш вицепремиер по управление на европейските средства.
Според него, хората гледат на процеса с бойкотите с недоверие.
Въпреки това, Пеканов обясни, че от подобно недоволство смисъл има. „Имаме търсене и предлагане. Потребителите също имат сила. Не казвам, че с това ще променят ценовите процеси, но ще покажат, че са недоволни. Не казвам, че ефектът ще е огромен, но това е начинът, по който гражданите показват недоволството си. Със сигурност регулаторите трябва да погледнат дали структурата на пазара гарантира пълна конкуренция, или прекалено много договорна мощ на супермаркетите“, коментира още бившият вицепремиер.
„Инфлацията е различна за всекиго, всеки купува различни неща“, посочи Пеканов.
По темата с членството на България в еврозоната, той обясни, че никой насила не иска да ни натика там. „Ние вече сме се прикрепили към еврото с влизането ни във Валутния борд. Напротив, те ни казват, че не изпълняваме критериите. Имам притеснения и за инфлацията, и за дефицита“.
Бюджет 2025 г. и какъв ще е дефицитът в него Пеканов определи като „златния въпрос“ и коментира така: „Без да съм привърженик на балансирания бюджет, не искаш да имаш дефицит всяка година. Използваш го в годините на криза. Такава в България няма, за разлика от Австрия и Германия, които са в рецесия. Дефицитът в България трябва да бъде намален, държавата няма нужда от толкова висок дефицит“.
Според него, капиталовите разходи отново няма да бъдат изпълнени, а това е тревожно.
В контекста на държавния бюджет, капиталовите разходи са разходите на правителството за придобиване, изграждане или подобрение на дълготрайни активи, които се използват за обществени нужди. Тези разходи имат дългосрочна стойност и допринасят за икономическия растеж и развитието на инфраструктурата. Примери за такива са изграждане и ремонт на пътища, мостове, жп линии, летища, изграждане на ВЕЦ, АЕЦ, слънчеви или вятърни паркове, инвестиции в системи за водоснабдяване, канализация и електроснабдяване и др.
„От заложени 10-15 милиарда лв., вероятно ще „направим“ 4-5 милиарда. Не инвестираме в разгръщането на икономиката. Разходите отиват в социалната сфера. Не че съм противник на това, но не може да бъде политика, която да продължава до безкрайност“, обясни Атанас Пеканов.
Източник: https://novini.bg/
Източник: https://dnesnews.bg
