Кой е той
Роден е в село Трояново, област Стара Загора на 10 октомври 1977 г. Шампион е на България по брейк денс за 1992 г. Устата започва музикалната си кариера като съоснавател на групата „XXL“. През 1998 г. Устата се мести в София и работи с DJ Станчо и Lady B, след което започва да пее самостоятелно. Бил е на конкурс за „Евровизия“ и стига до финала. През 2007 г. прави дуети с Азис и Софи Маринова. Като актьор се снима в малка роля на рапър в тв предаването „Кафе пауза“ на Нова ТВ.
– Иване, как ти дойде идеята за концерт в САЩ и в Русия?
– Това не е идея, която сега ми хрумва, а следствие от много неща, с които се занимавам. Последните ми изяви са насочени не към радиа и телевизии, а към хората да изкажа собственото си мнение за всичко около нас. Така създадох песните „Шарени джендъри“, „Свободата на словото“, „Джакпот или Ботев“ и т.н. Всяка една песен провокира с нещо, което на мен не ми харесва и го казвам открито. И това стига до хората под формата на римувана поезия. Точно поради този факт, както съм харесван от някои, така и обратното. Сега имам нова песен, за която също като я пусна социалните мрежи ще ме накажат, свикнал съм постоянно да ме докладват разни хора. И след това постоянно давам обяснения в СДВР и обикалям институциите. Все има някакви обидени, но с песента за Македония, след която ме заплашиха със смърт, почти месец си обикалях – първо Софийска градска прокуратура, Външно министерство, ДАНС, 7 РПУ, направо един тур си направих сред институциите да давам обяснения. Иначе новата ми песен се казва – „На Европа дъската й хлопа“. Аз всъщност не пея за пари, коли и жени, както е в рапа от едно време, мисля, че сега е моментът най-много да се говори за това, което не ни харесва и който както може да го прави. Клипът на песента ще заснема и в САЩ, и в Русия. В САЩ ще обиколя Чикаго, Бостън, после се връщам у нас – Казанлък, Смолян и заминавам за Русия. Там ще имам представления в Санкт Петербург и Москва, а на 9 май ще присъствам на парада им и там ще снимам също част от песента. Силно се надявам дотогава да има мир между Русия и Украйна.
– Устата идва от „поразяващата уста“, което ти сам си си сложил като малък.
– Да, точно така. Като малък четох „Винету“ и имах любим герой Поразяващата ръка. И след това като тръгнах да пиша текстове с хип-хопа, исках да „поразявам“ и аз с песен. И така тръгна Поразяващата уста и после остана само Устата.
– Още тогава ли си се простил с излюзиите си и си станал смел или кога?
– Аз не харесвам думата „да си в тренда“, за да те пускат по медиите. От малък съм така и тогава имах такива думички, които не се харесваха на всички. Не е изведнъж да съм станал смел. Имам песни и с фолкпевци – Азис, Софи Маринова. Те са друга бира и не са много. Аз не търся провокации, просто искам да се чувствам свободен и да говоря свободно. Който иска да го чуе, вече има всякакви начини да си покажем истинското мнение, а не да живеем в лъжи. Хората се страхуваха още от ковидпандемията. В подкастите известните дори не смееха да си признаят, че не харесват ваксините, защото веднага ги наричат антиваксъри. Тогава трудно можеш да кажеш различна гледна точка. А не бива да е така. Ето аз не го отричам ваксинирането, но не исках да се ваксинирам. Това не означава, че не ходих с маски и да пазя мен и другите около мен.
– Добре. Ти все пак вече си ходил в Русия да снимаш друго своя песен. Случи ли се нещо на Червения площад тогава?
– Не, изобщо. Толкова бях облъчен от медиите, че ще ме арестуват, ще ми се случи нещо много лошо. Аз предварително дадох наставления какво да се прави, ако ме арестуват. Заминах и пях, като никой копче не ми каза, дори не им направи впечатление на хората отстрани. Върнах се тук, отидох на триъгълника на властта да снимам, и познай – изгониха ме и не ми дадоха да снимам. А аз не нарушавах обществения ред, дори не провокирах към агресия и насилие, но случи се. Смешна работа.
– Канили ли са те партии да си с тях?
– Почти всяка партия ме е канила да се присъединя към нея. Но аз не искам, защото мисля, че ще съм по-полезен за обществото, когато съм навън, дори само с това, че си казвам мнението. Освен това, виждал съм с очите си как хора от опозиционни партии се карат в парламента, а навън си пият заедно. Не ми харесва това.
– Правиш стендъпкомедия, с която пътуваш по света и у нас. Не ти ли се сърдят известните, че се шегуваш с тях?
– Някой ми се сърдят, други не. Като си популярна личност е ясно, че хората ще се шегуват с теб. Като цяло хората се вълнуват повече от недостатъците на известните, отколкото от положителните им качества. Трябва да може да се носи на майтап.
Имам много известни в текста – Христо Стоичков, Евгени Минчев, Криско, Азис, много народ е вътре. Постоянно вкарвам нови шеги. Софи Маринова е най-яката от всичките ми познати и приятели. През октомври в новата стендъпкомедия ще я включа и нея. Тя е непресъхнат извор на бисери. В такива абсурдни ситуации може да изпаднеш с нея, че се получава голям майтап. Полицаи са ни гонили с нея, а отпред охрана на едно посолство и Софи си мисли, че са й фенове. А тя беше спряла неправилно пред посолството. Нея само гледаш от какво да я предпазиш, само за малко да я оставиш и ще оклепа нещата (Смее се.). Освен това Софи пее така, както никой в България не пее. Но да я накараш да репетира, да спазва дисциплина, това трябва да имаш абсолютно железни нерви. Тя има неща, които не може да прави. Отиде на „Евровизия“ и пя без тези слушалки, дето си ги слагат на сцената. Хората там не можаха да повярват. Тя беше единствената, която ги отказа. Дори след генералната репетиция, един от музикантите каза: „Искам да се снимам с тази жена, такова нещо не съм виждал“. Това е огромна сцена, слушалките са за да могат да хванат вярно тона изпълнителите, да няма закъснение. Софчето излиза без това и забива от раз, няма закъснение, няма фалшив тон, а не знае нотите. Тя знае тоналностите, но не може да чете нотите.
– А вярно ли е, че вече не си с половинката си Светла?
– Да, така е. От няколко години не сме заедно, но се грижим за децата по най-добрия начин.
– Кое е чудото в твоя живот?
– Преживях две катастрофи и оцелях. Чудото го свързвам с Бог, който те пази и направлява всяко едно решение, което вземеш. Мисля, че тогава ме спаси една икона, която все ми идваше да преместя, тъй като в колата имам много багаж. Но не го направих. И Слава Богу, защото на два пъти преживях сериозни катастрофи и се измъкнах като по чудо. Мисля, че иконата ме спаси.
– Дъщерите Лора и Ема как са?
– Голямата ще има бал догодина, отсега търси рокля. Малката и тя е много забавна. Забелязваш ли какво нещо е човешкия живот – отначало малките деца се радват на един шоколад. След това като пораснат – на нов телефон, дрехи, после кола, други неща. И изведнъж човек като стане възрастен, идва един момент, когато пак го радва един шоколад. Както се казва – като даваш на детето шоколад и на баба си, и двете се радват по един и същ начин. Някъде в живота се изгубваме в света, в който живеем и когато сме поживяли достатъчно, се връщаме към фундаментално важните неща – семейството, отношението и душата.
Източник: България Днес
