Зрителите в оперния театър в Модена, носещ името на оперните колоси Лучано Павароти и Мирела Френи, приветстваха 10 минути на крака премиерния спектакъл на оперите „Селска чест“ от Пиетро Маскани и „Палячи“ от Руджиеро Леонкавало, поставени от режисьора акад. Пламен Карталов.

След повече от 10-годишно отсъствие от програмата на Театро комунале „Павароти – Френи“ в Модена най-обичаният диптих на оперния веризъм се завърна в нова постановка, представена от Софийската опера в международна копродукция с оперните театри в италианските градове Модена, Пиаченца и Римини. Диригент е Алдо
Сиси сценографията е на Джакомо Андрико, костюмите – на Нела Стоянова. В залата присъства и голямата оперна звезда Райна Кабаиванска, която живее в Модена, и след спектакъла развълнувано изрази радостта си и поздрави лично Пламен Карталов. В постановката участват и нейните ученици Джузепе Инфантино и Хае Канг, които българската публика познава от изявите им в „Бохеми“ от Пучини и „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа в Софийската опера.

„За мен винаги важи принципът, според който музикалният език от партитурата трябва да бъде видим в сценичния живот и да се представи идеята на драматургията с всички отражения. Характерите са силни и са в плен на избраната от тях свобода към личното щастие. Преодолявайки забранените си чувства, героите са готови на всякакви жертви. Оставям зрителя с размисли, емоция, дори участие в тези две безсмъртни драми на двамата композитори Маскани и Леонкавало и  техните театрални образи със силно емоционално въздействие“, споделя маестро Карталов.

„Режисьорският замисъл достоверно представя Калабрия и Сицилия, описани от композиторите, и дълбоко улавя духа на двете веристични произведения.
В „Палячи“ особено се открои театралният похват във финалната сцена, когато след двойното убийство, извършено от главния герой по време на комедията, в импровизираната публика на площада, където се развива действието, остава само един зрител – злият Тонио, който по мефистофелски начин е измислил целия план за отприщване жестокия гняв на Канио, коментира Франко Силвестри – президент на Асоциацията на италианските представители на концертни и оперни артисти, оперен агент и продуцент. 
„Друга особеност на постановката – най накрая в италианските театри дойде яркостта, която добре представя топлината на Южна Италия в сравнение с многото продукции, наблюдавани в миналото, които бяха изключително мрачни и тъмни. Тази игра на светлината също подчерта контраста, дуализма светлина/тъмнина, последният представен от кървавата история, която се развива и в двете произведения. Режисурата успя да намери точния баланс между музикалните и сценичните линии, намирайки ентусиазиран отклик във всички изпълнители и в хора – важния герой на този диптих, което допринесе за цялата достоверност на историята и от интерпретативна гледна точка“, обобщава оперният експерт.
Източник: Уикенд 

Kliuki.bg