Колкото и странно да звучи, през 20-те години на миналия век в централния софийски затвор е съществувало училище за касоразбивачи.
Касоразбивач №1 Спас Дойчев научава занаята именно там. Той е с рождено име Димитър Гаврилов Иванов. Кариерата му на крадец е с продължителност две десетилетия – от 1915 до 1935 г. Животът му приключва с куршум, изстрелян от пазач, докато се опитвал да избяга от централния софийски затвор за пореден път.
Дойчев научава занаята от руския евреин Емануел Шалом. Тарикатът пристига в България през 1924 г. с румънски паспорт. Първия си обир извършва в София, след което започва обикаляне из страната в търсене на по-солидни учреждения и семейства. Макар и опитен престъпник, Шалом не успява да се укрие от полицията и попада зад решетките. Дори и там той продължава да печели пари като предава занаята си на неопитни още крадци.
Затворническата му килия се превръща в тайно училище за касоразбивачи. Някои от новосъздадените от Шалом „специалисти“ се сдобиват с международна слава. Един от тях е именно Спас Дойчев, който дори успява да надмине учителя си.
През 1926 г. Гаврилов заминава за Цариград, където се прочул като крадец. За три месеца „подпалил“ трамваите. След като научил, че полицията го търси, заминал за Торино, Италия. Купил документите на студент на име Спас Дойчев за 200 лирети и така започнал да се подвизава с това име.
Тук обаче за разлика от Турция, където движел с полицията, тези номера не минавали. Наложило му се да си изцапа ръцете и да работи като зидар.
Преди да замине за чужбина, Гаврилов е известен в София като Митко Силистренчето. През пролетта на 1930 г. опразва сейфовете на Българската спестовна банка, Еврейската банка, Европейската банка в Шумен и Интербанк в Бургас.
Вече забогатял стабилно се отдава на гуляи. Плаща щедро по столичните кръчми на сервитьори и оркестри, избира си най-скъпите жрици на любовта, но забравя да е внимателен и бързо бива арестуван. Още при първото му затваряне показва, че няма затвор, от който да не може да излезе.
При последния му опит за бягство от Централния затвор обаче, бива улучен от куршум от надзирател на 11 юли 1935 г. Димитър Гаврилов издъхва на едва 35 години.
Източник: Уикенд
Razkritia.com
