Майстор в изграждането на сценични образи, е лауреатът на престижната награда Икар Искра Донова. Запомнящи се са и изявите й на малък екран. Гледали сме я в реклами за прах на пране, като Стела във „Фамилията“, Дими в „Секс, лъжи и телевизия“, Невена в „Кантора Митрани“, Ива в „Братя“, Снежана в „Скъпи наследници“… Ще проследим с интерес и играта й в най-актуалния български сериал „Майките“, където неин партньор е Юлиан Вергов.

– Искра, без колебания ли приехте ролята на Керана в сериала „Майките“?
– Не съм имала. Никакви колебания. Виждайки кои са актьорите и екипът и това, че сериалът е по романа на Теодора Димова, веднага се съгласих. Може дори да се каже, че да приема ролята на Керана, е едно от най-бързите ми решения. Днес дори съжалявам, че в „Майките” нямах повече снимачни дни.

– Как се сработихте с Юлиан Вергов – екранният ви съпруг Йордан?
– С него е лесно да се сработи човек и казвайки това, едва ли ще изненадам някого. Юлиан е изключителен професионалист. Въпреки че „Майките“ не е лек сериал, много се забавлявахме на снимките. Беше ми страшно любопитна актрисата Ясмина Радева, която е великолепна. Според мен й предстои една супер успешна кариера Има невероятно излъчване и ако аз съм режисьор, непрекъснато ще я снимам. Изключително ми бе приятно да си партнираме, а в комбинация с Юлиан работата беше направо песен.

– Разбирате ли добре героинята си Керана, която на пръв поглед е тиха и безволева жена? Тя се подчинява на съпруга си, но намира сили и смелост, за да се изправи срещу него, когато трябва да защити мечтата на детето си…
– В живота има много примери за този тип жени, които много-много не се бунтуват. Имам и такива приятелки, което не ги прави по-малко ценни като хора. Смятам, че в определени ситуации един по-изявен характер би могъл да помогне повече. Балансът е важен в отношенията.

– Ролята ви в сериала е първият ви професионален ангажимент, след като станахте майка на 7 февруари 2024 г. Чувствате ли се по-особено?
– След като станах майка, гледам на нещата по-отговорно. Може би дори се опитвам сценария на сериала. „Майките” да го използвам и като учебник за това как да не се допускат грешки в общуването с децата.

– Докато се снимахте в „Майките“, кой се грижеше за сина ви Йоан?
– Детегледачка. И в момента съм по майчинство карам втората си година.

-Липсва ли ви театърът?
– Да, и това е съвсем естествено. Иска ми се да мога да си играя представленията, в които участвам. Чувството е, че все едно съм си зарязала някъде другите деца. Синът ми вече не е толкова малък и занапред ще мога спокойно да балансирам.

– Защо не се върнахте по-рано в Младежкия театър, където сте на щат?
– Исках да си прекарам време с детето. Липсва ми, когато не съм до него. Няма обаче да съм майка орлица – както казах, ще се опитвам да балансирам. Предполагам, че скоро ще се върна поне да си играя в старите представления.

– Споделяли сте, че сте невротичка, която не може без работата си..
– (Смее се.) Това, че съм без работа, ме напряга но нямам много време да мисля в тази посока, когато синът ми се събуди от сън. Спортувам, за да се отърва от невротичната енергия. Не мога да си позволя да съм изнервена пред детето.

– Колко време след раждането ви трябваше, за да отслабнете?
– По време на бременността бях напълняла с 19 килограма. Благодарна съм на тялото си, защото в последните години го подложих на неистови натоварвания. Работейки и правейки инвитро процедурите, а след това – във възстановителния период след раждането, не му дадох възможност да си вземе почивка, тъй като веднага започнахме да се гледаме със сина ми Йоан. Имам детегледачка вкъщи 5 пъти в седмицата по 4 часа. Тогава гледам поне по 2 часа да спортувам. Ходя на фитнес, питалес реформър, балансиращия уред В-moove йога и лимфен дренаж. Правя различни неща за гъвкавост, сила и издръжливост на тялото. Всички майки знаят, че в периода, в който гледаш малко дете, е хубаво да не се разболяваш.

– Успявате ли да не се разболявате?
– Да (смее се). Дори да не съм се чувствала добре и да съм била болна, не го помня. Много бързо се оправям и нямам време за самосъжаление. Когато обаче малкият е болен, вече е проблем. Преди месец имахме преживяване с Йоан, което ни вкара бързо-бързо в „Токуда”. Оказа се, че детето има някакъв ларингит и се наложи веднага да ни хоспитализират. В болницата останахме 3 дни. Гледаха ни като писани яйца. Синът ни се забавляваше, а обстановката, лекарите и другите майки бяха великолепни.

– Спазвате ли някакъв хранителен режим?
– Аз съм човек, който обича да си угажда и яде почти всичко.  Опитвам се обаче да фаствам. Ям по едно и също време на деня. В рамките на б часа си хапвам каквото искам, а през останалите 18 не консумирам нищо.

– Ходите ли на вилата ви в Бистрица?
– Скоро и това ще стане. Направо изпитвам ужас от мисълта как с проходилото ни дете ще отидем на вилата и ще се наложи да го търся по съседите. Трябва да си прегледам оградата. Двамата с брат ми сме отраснали на това място.

– На кого кръстихте сина си Йоан?
– На баща ми, който се казва Иван. Решението беше мое и на мъжа ми. Никой от другите ми близки не знаеше предварително как ще се казва детето.

– Мислите ли и за друго дете със съпруга ви?
– Аз съм отворена за много деца, все пак съм отраснала в семейство с три. В момента обаче ситуацията е такава, че е трудно с толкова малък син да планираме каквото и да било. Естествено, надявам се един ден Йоан да си има братче или сестриче. Времето ще покаже кое как ще се случи.

– 6 години сте се борили да станете майка и сте преминали през куп процедури. Имаше ли момент, в който изпаднахте в депресия по трудния път?
– Може би само в началото. След това видях какъв е пътят, а и си казахме, че нищо не е на всяка цена. Така започнах да приемам нещата много по-леко. Беше грешка от моя страна, че в началото се бях фиксирала тотално в това да стана майка и дори оставих работата си на втори план. Така трябваше да съм след забременяването, а не преди това. Заченах в момент, в който работех супер много, но някак си успявах да се справям с всичко. В онзи период не се вглъбявах толкова в темата. Хубавото е, че бях попаднала на точния лекар и екип. Те ми помогнаха да си успокоя ума и да се случат нещата.

-Имахте ли трудности по време на бременността?
– Не, никакви, въпреки че отвсякъде ми казваха, че щом съм над 40, бременността ми ще е проблемна. Като споделих с какво ме плашат на д-р Богданова, която е мой лекар и наша много близка семейна приятелка, тя се засмя. Минаха първите три месеца от бременността и я попитах дали мога да спортувам. „Не знам защо вече не си в залата”, отвърна ми. Тоест каза ми да живея живота си като преди, а ако има нещо, за което да се притесняваме, тя ще ме информира, та да вземем мерки своевременно. Думите й ми дадоха едно спокойствие. Имах прекрасна бременност, а нямах проблеми и при раждането и възстановяването. На втория ден след планираното секцио си бях на крака.

– Ако не беше излязъл сполучлив опитът ви в инвитро клиниката в Турция, щяхте ли да се откажете, или щяхте да продължите с процедурите?
– Сигурно щях да продължа, защото медицината вече е много напреднала. Има дори възможност за донорски яйцеклетки, ако възрастта не позволява нови опити. Съществуват също така и начини за сурогатно майчинство и осиновяване. С мъжа ми бяхме решили, че ще имаме дете – независимо как. Това ми даваше спокойствие, че така или иначе, ще станем родители. Не живеем в години, в които някои наши решения биха били срамни или проблемни.
Източник: Уикенд 
 

Kliuki.bg