Един холивудски режисьор с български корени превърна Силвестър Сталоун в Рамбо.
Когато започва кариерата си, е най-младият режисьор в Канада. В биографията си има награда от Британската академия за филмово и телевизионно изкуства (БАФТА) и „Златна мечка” от Берлинския филмов фестивал, както и номинация за „Оскар”. Това е Тед Кочев – човекът, успял за една нощ да убеди Силвестър Сталоун да изиграе главната роля в „Рамбо: Първа кръв”. Два дни преди Цветница той почина на 94 години. Сред най-известните филми, които е режисирал, са „Рамбо” и „Уикендът на Бърни“. Режисирал е общо 50 филма и телевизионни продукции.
Роденият в Торонто като Величко Тодоров Цочев е записан по-късно с името Уилям Тиодор Кочев, а като режисьор в Холивуд е известен като Тед Кочефф. Потомък е на български емигранти – баща му е от Пловдив, а майка му е от Въмбел, Гръцка Македония, но след Балканската война семейството й бяга в България и тя израства във Варна. Родителите му се запознават в Канада по време на демонстрация през Голямата депресия. Точно като в холивудски романтичен филм – полицай тръгва да бие с палка майката на Тед, която тогава е съвсем млада, а непознат младеж – бащата на режисьора, я прикрива с тялото си.
Срещата се оказва съдбоносна за младите хора, които до този момент не се познават – влюбват се от пръв поглед и не след дълго сключват брак. Любовната приказка обаче не продължава дълго и те се развеждат, докато Тед е още малко момче.
Като дете в дома му винаги се е говорело на български, поради което световноизвестният кинотворец се чувства българин в сърцето и душата си.
„Майка ни винаги готвеше български гозби – боб, чушки, зелник. Обожавам баница със сирене и баклава. Не успях да стана канадец, защото съм различен. През толкова перипетии преминах, но съм щастлив“, споделяше приживе Тед Кочев.
„Аз ползвам три думи за едно и също нещо: „диня“ на български, „любеница“ на македонски и „карпуз” на турски.
В Торонто имаше цяла улица с македонски и български семейства, всички деца на тази улица си играехме заедно и всички бяхме едно – българи. Там бяха моите братовчеди и приятелите ми. Макар в Канада, чувствахме се като в малко македонско село“, откровен бе талантът.
През февруари 2016 г. режисьорът подаде молба за българско гражданство чрез консулството ни в Лос Анджелис и го получи по време на посещението си в родината на предците си през март същата година. Развълнуван и със сълзи на очи, той взе личната си карта от директора на Областната дирекция на МВР в Пловдив – ст. комисар Христо Разсолков. Така режисьорът официално стана жител на Пловдив. Адресната му регистрация бе на ул. „Капитан Райчо“, където живеят негови роднини. Тогава Тед Кочев заяви, че ще носи личната си карта до сърцето, и сподели, че е останал изумен от развитието на Пловдив, като го сравни с мегаполиси като Париж и Ню Йорк. Макар и вече български гражданин, той не заживя в Пловдив.
Разбира се, зад получаването на наш паспорт се крие не толкова родолюбието на режисьора, колкото добри изчисления на личните му финансисти. Явно осъзнавайки, че животът има лимит, тогава 85-годишният кинаджия предпочете да вземе българско гражданство, за да не плащат децата му огромен данък върху наследството след смъртта му, който в САЩ и Канада достига до внушителните 50%. Както е известно, в България той е 0 процента. Това е причината на преклонна възраст много американски граждани внезапно да се сещат за корените си и да искат паспорти от „истинската си родина” съобразно данъчната тежест там. Според американски медии състоянието на Тед Кочев се изчислява на над 60 милиона долара, така че българското гражданство ще спести на наследниците му $30 милиона.
Тед Кочев завършва английска литература в университета в Торонто, започва да режисира за канадската телевизия на 24-годишна възраст. По-късно се премества във Великобритания, където режисира театрални пиеси и филми. Неговият филм „Двама джентълмени споделят” е първият британски филм, селектиран за международния кинофестивал във Венеция. Следващият му филм „Да се събудиш в страх”, заснет в Австралия, и до днес се смята за един от най-добрите австралийски филми и става първият австралийски филм на кинофестивала в Кан. Тед Кочев живее около 17 години на Острова и през това време поставя пиеси, режисира филми.
През 1972 г. се връща в Канада, където работи по различни ленти. Една от тях е адаптация на романа на неговия приятел и бивш съквартирант Мордекай Ричлър „Чиракуването на Дъди Крейвиц“. Филмът печели престижната награда „Златна мечка” на „Берлинале” през 1974 г. и все още се смята за една от най-стойностните канадски продукции. Най-голямото изпитание за Тед Кочев обаче тепърва предстои – работата в Холивуд. Той режисира актьори от ранга на Джейн и Питър Фонда, Джийн Хекман, но най-често името му се свързва с „Рамбо: Първа кръв” и Силвестър Сталоун.
Първоначалната идея е филмът да представлява една самоубийствена мисия. Така Рамбо трябва да се застреля на финала на филма и да няма хепиенд. „Хората ще ни намразят”, казва Сталоун на режисьора. „Имаш право”, отговаря му Кочев. Тед преработва сценария въпреки неодобрението на продуцентите и Рамбо остава жив, а филмът се превръща в хит.
Източник: Уикенд
Razkritia.com
