Синът на Диляна Грозданова, който се казва Владимир, е сринат след смъртта на майка си, която била неочаквана за цялото семейство. Макар журналистката да е наясно, че за болестта, от която страда от години – множествена склероза, няма открит лек, тя успява две десетилетия да я държи под контрол. Коварното заболяване не засяга и хубостта й, която кара всички да се обръщат зад нея още от ученическите й години.
Освен красива, Диляна е много добре образована завършва английска гимназия, а после и журналистика заедно с още много известни имена като бившия шеф на БНР Валерий Тодоров, члена на СЕМ Къдринка Къдринова, Джими Найденов.
Като студентка я ухажват много мъже, но тя избира Любомир Павлов – син на известния специалист уши-нос-гърло професор Владимир Павлов, който е личен лекар на Тодор Живков. След като Любо видял по телевизията умницата с приятна външност, която води публицистичното предаване „Актуална антена“, веднага решил, че ще й стане съпруг. Открил я чрез обща позната. След сватбата им тя запазва моминската си фамилия.
Любо също е завършил медицина и планира да стане психиатър. Захваща се с бизнес, като репутацията му не може да се определи като безупречна. През 90-те работи в кметството на София. Благодарение на състоятелността му Диляна успява да направи отсрочка със смъртта, ползвайки възможно най-доброто (и скъпо) лечение за страданието, което не подбира нито бедни, нито богати, пише „Минаха години“.
Бащата на Диляна също е от сой – генерален директор на „Инжстрой“ и син на убития през 1925 г. в София земеделски деец Паун Грозданов. Улица „Черковна“ в столичния район Оборище по времето на социализма носи неговото име.
„Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в софийския квартал „Лозенец“. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете. Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях“. Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни“, казва в рядко откровение Грозданова.
Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста, което и стана“, казва Диляна, която често е имала неприятности заради правдивите си репортажи по държавната телевизия.
От уволнение се спасява, след като излиза по майчинство. Синът на журналистката се ражда месец и половина, преди да падне Берлинската стена през 1989 година. Веднага след това трябва да бъде опериран в „Пирогов“ и тя отива с него в болницата. По онова време майките на малките пациенти спят в мазето на походни легла и имат право да виждат децата си за броени минути сутрин, обед и вечер. Диляна е изключително грижовна към бебето си, но и много въодушевена от промените. Логично с мъжа си стават активисти на новия синдикат „Подкрепа“, а Диляна е първата, записала се в журналистическото дружество на БНТ. Не крият симпатиите си към СДС, а Любо печели депутатско място в 36-ото народно събрание.
