Вопиюща некомпетентност, довела до бунт на десетки ядосани млади хора. Яростта се изрази в замеряне на сградата на полицията с яйца, кофички кисела мляко и боя. Отчаяната  реакция на учениците бе наречена „вандализъм“ от полицейски началници. Активно се издирват най-активните бунтари, за да бъде стоварен върху тях законът.

Това е перверзия! Некомпетентни ченгета обвиняват други за своята некадърност. Предизвикалите омерзението на гражданите отчаяно се опитват да прехвърлят вината другаде.

Това повече не може да се търпи. Вътрешният министър Даниел  Митов поискал оставката на местен меверейски шеф. Не  го уволнява дисциплинарно и не го дава на  прокуратурата да бъде разследван за несправяне със служебните задължения, а му иска оставката. Ако не бъде същото лице преместено на  друго място, ще му се изплатят двайсетина брутни заплати и ще бъде изпратен с благодарности. Възможно е също някоя  партия да го хареса я за народен представител или общински съветник. Може и охранителен бос да стане.

Реформи в МВР? Когато чумата върне на хората децата, казва народът. Вътрешното министерство получи рекордното увеличение на заплатите и защо да  прави  реформи? Всичко му се  получава.

Ченгетата много обичат да изтъкват колко отговорна  и опасна е работата им, но не споменават, че са там по собствено желание и че имат задължения, които често не изпълняват.

Някои  от униформените в Хасково ще изпратят на абитуриентски балове своите деца или децата на техни близки. Ще се веселят, ще вдигат шумни тостове, ще има и сълзи от умиление. Ще танцуват и  ще дерат гърло на чалга хитове. Ще похарчат хилядарки за тоалети, за да покажат, че са грижовни родители. Ще водят настолни спорове да има или да няма предмет за религия и добродетели. И сигурно няма да се сетят за красивата Маги, която бе удушена и натикана в бидон. Ще пожелават щастливо бъдеще на своите и близките младежи, приспивайки вътрешния гласец, който ще им напомня, че бе  отнет живота на едно момиче, което е имало мечти като на техните деца.

Нищо, нищо няма да се промени в тази покварена от години система!

Поредна жертва на поредно ужасяващо насилие. Къде ни е акълът, бе, хора? Защо търпим система, която убива нас и държавата, в която сме се родили? Децата вече  се изправят срещу полиция и власт. Момчета и момичета срещу ропокопите на властта! Къде са родителите в тези драматични часове и дни? Къде са хасковските политици, които можеше поне временно да изоставят успешните си бизнеси и да покажат съпричастност към трагедията.

Един от най-неприятните български таланти е забравата. Жертвите се увеличават всеки ден, но услужливо ги изтриваме от паметта си. За да опазим морала си девствен. Погребваме деца, а надеждата да опазим все още оцелелите е единствено Терминал 2.

Това е голям грях.

Емил Азар