Миглена Ангелова отдавна не води предаване в национален ефир, но продължава да е в устите на хората. Печатните и интернет издания също я одумват най-редовно – пикантни публикации по неин адрес имаше и заради неотдавнашния й „челен” сблъсък с началника на полицейско управление.

„Уикенд” се свърза с Мадам „Искрено и лично” в навечерието на 60-годишния й юбилей (20 май) и я разпита за всичко най-актуално около нея. Пред репортерския ни диктофон тя разкри, че рождения си ден ще празнува в Португалия, а разказа и за значима промяна в личния й живот.

– Миглена, през май ще сте юбилярка. Как ще отбележите 60-годишнината?

– Ще пътувам до държава, която харесвам, но никога досега не съм посещавала. Децата ми подариха екскурзия до Лисабон. Ще отида с едната от близначките ми и дъщеря й, тоест с внучето. Знам доста за историята на столицата на Португалия и съм сигурна, че престоят ми там ще е много интересен.

– Правейки се равносметка, съжалявате ли за нещо?

– Не си правя равносметка, защото нямам никакво намерение да умирам – поне не засега. Не съм от хората, които обичат да се вглеждат. Просто си живея и гледам да ми е приятно, интересно и любопитно. В момента разучавам как функционира изкуственият интелект и се опитвам да го прилагам в работата си. Използвам три чатбота и наскоро ги попитах как ще ме възприемат те, ако бях предмет, цвят и сезон. В отговор ми написаха много интересни неща.

– Страхувате ли се от старостта?

– Може би някой ден, когато загубя пъргавина и започна да се задъхвам, ще се почувствам стара. Преди дни качвах 3 етажа с приятелки и те останаха без въздух, а аз – не. Не го мисля остаряването на този етап. Смятам, че великата природа, в която много вярвам, ти взима едно, но ти дава друго.

– Кога ви е било най-трудно в личен и професионален план?

– Сложно ми е да определя кое е било най-трудното в живота ми. Смятам, че и в рамките на един ден може да има силни и по-слаби моменти. Приемам трудностите като задачи, които трябва да реша по най-добрия начин.

– А кои са най-вълнуващите ви моменти?

– Когато ми предстоеше да подпиша договор с Би Ти Ви за „Искрено и лично” преди четвърт век, през 2000 г., беше много вълнуващо за мен. След това се вълнувах и като подписах предаването да започне да се излъчва по Нова телевизия. Така се чувствах и преди влизането ми в Къщата на „ВИП Брадър” през 2016-а. Обичам предизвикателствата и възбудата от неизвестното.

– Дълго ли обмисляте, преди да приемете поредното предизвикателство?

– Обичам да решавам задачи в сферите, в които съм подготвена. Не бих казала, че обмислям дълго, преди да се впусна в ново предизвикателство, но си давам сметка какво мога да очаквам и да направя. В общи линии знам кога съм готова за нещо. Ако не се чувствам достатъчно добре подготвена, просто не приемам.

– През 2025-а се навършват 25 години от първото излъчване на предаването ви „Искрено и лично” по Би Ти Ви. Кой беше най-инфарктният ви ефир?

– През ноември 2000 г. беше първият ефир. Всеки епизод на предаването, който е докоснал сърцата и душите на хората, първо е минал през моето сърце и няма как да го забравя. Такива бяха изданията за войнишките майки, за казармените кошмари, за смъртта след инвитро, за влизането в затвора и много други. Интересувам се от хората и как те решават трудните задачи в живота си.

– Заради „Искрено и лично” притеснявала ли сте се за живота си?

– Имало е моменти, в които съм се притеснявала и за собствения си, и за живота на близките ми хора. Правехме много предавания, заради които можеше да изям бой. Един доста напрегнат случай беше свързан с имотни измами. Направихме 8-9 издания на „Искрено и лично”, посветени на тази тема. Хвърлих доста сили да убедя съда и прокуратурата, че е налице цяла схема, и потърпевшите са мародерствани от мошеници. Именно този период може да се охарактеризира като доста опасен за моята и на близките ми сигурност. Бяха ми публикували адреса в разни обяви, постоянно звъняха хора у дома и търсеха работа – за гледане на болни и деца. Беше страшно неприятно, но не съм се разхождала с охрана. Не съм имала чак такива ужасяващи мисли, че да не мога да изляза от вкъщи. Казвах си, че в крайна сметка Господ или те пази, или не. Успокоявах се, че дори и някой да ме поръча, ще се намери кой да ме предупреди.

– Липсва ли ви телевизионният ефир днес?

– Честно казано, не. В момента ситуацията в света и в частност в България не е такава, че ефирът да е мястото, където се решават проблемите на хората. Мисля, че аз уцелих финалния период, в който телевизията функционираше по предназначението си – да създава обществено мнение, да показва как се решават задачи, да дава плурализъм, да просвещава и информира. Днес не бих могла дори да си представя, че е възможно „Искрено и лично” да се излъчва някъде. Не би ми харесало просто ей така да си стоя в някоя телевизия. Усещането за мисия би ми липсвало. Никога не съм искала да бъда на екран на всяка цена.

– С какво се занимавате понастоящем?

– Имам си доста ангажименти и дори ми е нанагорно. Работя си в онлайн каналите „Искрено и лично” и Ego Vision. Давам и консултации по психология.

– Със здравето сигурно сте добре, щом не се задъхвате по стълби…

– Добре съм. Правя си редовно упражненията. Смятам, че когато човек има добри мисли, няма как да го сполетят големи неприятности. Преди 2 години си правих изследвания във Франция и се оказа, че всичко при мен е блестящо. Изключение е само моята анемия, която е от детските ми години и е генетична. Но все пак успявам да я контролирам.

– Имахте ли проблеми с четирите си бременности заради анемията?

– Справих се. Никога не съм влизала в болница, въпреки че искаха. Много вярвам в небесата и в тяхното добро отношение към мен.

– Често ли виждате 4-те си деца и 6-те внучета?

– Всички сме здрави, слава богу. Дъщерите и синът ми са добре, внуците – също.

– Синът ви Илия Петков преди време беше задържан в 4-то РПУ в София по сигнал за измама. Впоследствие стана ясно, че шефът на районното Кристиан Тонев е сипел заплахи срещу вас и детето ви на приятелска сбирка в заведение в Студентски град – заради ваше оплакване…

– Причината да реагирам беше изложена пред медиите и няма да я повтарям. Говорих с комисаря и му казах, че никой не трябва да си позволява да се държи така с който и да е гражданин на Република България. Свикнала съм в полицията хората да са много възпитани и това е причината да реагирам. Не искам да коментирам повече този случай. Опитвам се да не се намесвам в живота на децата ми. Синът ми е на 30 години и сам може да си решава нещата.

– Как се грижите за външния си вид?

– Не ям като разпрана. Опитвам се да ограничавам приема на сладко – защото смятам, че захарта е вредна и е причина за много възпаления, а не защото се пълнее от нея. Не съм вторачена в калориите жена. Не ходя на фитнес, тъй като просто ми е скучно. Практикувам йога. С удоволствие бих се разделила с десетина килограма, ама кога ще се случи това, не мога да кажа.

– В какви цветове предпочитате да са дрехите ви?

– Имам в червено, в ярки и пастелни цветове. Рядко си купувам дрехи в магазин – не обичам да меря. Пазарувам основно онлайн. Цветът на дрехата е според настроението ми. Може да си взема нещо ярко или пък в кафяво-бежовата гама.

– Появи ли се нов мъж в живота ви?

– В момента ми е сложно да отделям време за сърдечни вълнения и сериозна връзка. Има мъж в живота ми от около година, но слава богу, живеем в различни градове и никой от нас не вади душата на другия. Така е супер.

– Каква е съдбата на дома ви в Русе?

– Още преди да започна предаването „Искрено и лично”, си продадох жилището в Русе – именно за да няма къде да се върна. Не ми се искаше да давам заден. В Русе само майка ми има вила и апартамент, аз – не. Ходя, виждам мама и се прибирам. За мен сега градът е неприятно, тъжно място. Помня го от годините на неговата слава, когато беше изключително красив, направо великолепен.

– Твърди се, че сте наследила буйния си и неспокоен дух от майка си Дора…

– Не мисля, че съм буйна. Майка ми винаги е била на страната на справедливостта – все ходеше да се бори за нещо. Тя е човек на каузите. В този смисъл може да се каже, че и аз съм като мама.

– На колко години сте била, когато са се развели родителите ви? В какви отношения сте с баща си Георги Драганов?

– Била съм много малка, на 2-3 г. Нормални са отношенията с баща ми. Чуваме се от време на време, но не бих казала, че сега имаме много голяма нужда един от друг. Всеки от нас си живее собствения живот и това е прекрасно.