Eвентуална победа на Джорджe Симион на втория тур на президентските избори в Румъния на 18 май ще помогне на Кремъл да постигне целите си, свързани с Украйна, пише в свой анализ Институтът за изследване на войната. Лидерът на крайнодясната партия Алианс за обединение на румънците излезе пръв сред 11 кандидати, които участваха в надпреварата за президентския пост на първия тур на 4 май.
„Джордже Симион призова за прекратяване на румънската помощ за Украйна и за разширяване на територията на Румъния – политики, които биха подкрепили целите на Кремъл в Украйна и наративите на Кремъл за Украйна и Молдова”, се посочва в анализа, цитиран от Диджи24.
Авторите му коментират, че избирането на Симион за президент може да допринесе за целта на Кремъл да намали западната помощ за Украйна, докато Украйна продължава да се защитава срещу широкомащабна руска инвазия, или в бъдеще – след сключването на мирно споразумение.
През март Симион заяви, че няма да изпрати военна или финансова помощ на Украйна, ако бъде избран, припомнят от института и допълват, че Кремъл е отправил подобен призив към западните държави, а именно да спрат да изпращат военна помощ на Украйна по време на всяко бъдещо дългосрочно прекратяване на огъня.
До момента Румъния последователно подкрепя Украйна срещу пълномащабното нахлуване на Русия, по-специално чрез предоставяне на ключова система за противовъздушна отбрана “Пейтриът”и обучение на пилоти на изтребители F-16, напомня Институтът за изследване на войната в анализа си.
В него се припомня още, че през юли 2024 г. Румъния подписа двустранно споразумение за сигурност с Украйна при бившия румънски президент Клаус Йоханис. Мнозинството от членовете на двете камари на румънския парламент одобриха закона за предоставяне на румънската система “Пейтриът” на Украйна и плановете за обучение на украински пилоти. Евентуалното прекратяване на румънската помощ за Украйна по времето на Симион може да повлияе на способността на Украйна да се защити от руската агресия сега и в бъдеще, смятат авторите на анализа.
„Симион е изразявал възгледи относно териториалната цялост на Украйна и Молдова, които са подобни на тези на Кремъл. Ръководената от него партия е призовавала за възстановяване на Румъния в нейните естествени граници, включително чрез възстановяване на области от Западна Украйна“, отбелязват от института и допълват, че Симион има забрана за влизане в Украйна поради „системна антиукраинска дейност, която противоречи на националните интереси на Украйна и нарушава нейния суверенитет и териториална цялост“.
Молдова също забрани на Симион да влиза в страната, тъй като я описа като „изкуствена държава“ и призова за обединение на Молдова и Румъния, припомнят още авторите на доклада. Според тях изявленията на Симион относно териториалната цялост на Украйна и Молдова отразяват твърденията на Кремъл, че части от Украйна принадлежат на други съседни държави и че бившите територии на Руската империя и Съветския съюз са законно част от съвременна Русия.
„Молдовски и румънски официални лица, сред които бившият молдовски министър на отбраната Анатол Шалару и председателят на парламентарната комисия за контрол на Румънската разузнавателна служба (SRI) Йоан Киртеш обвиниха Симион във връзки с руското разузнаване, но не изложиха публично никакви доказателства в тази насока”, коментират още от института и припомнят, че Симион е отхвърли тези твърдения. През ноември 2024 г. румънският премиер Марчел Чолаку заяви, че Симион не е „шпионин“ и че не се е срещал с агенти на руските тайни служби.
Симион обаче изглежда подкрепя продължаването на участието на Румъния в НАТО, особено срещу бъдещи заплахи от страна на Русия. Той коментира, че изтеглянето на САЩ от страната би било „опасно“ и изрази подкрепа за призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп европейските държави да инвестират повече в собствените си отбранителни нужди.
Пред “Файненшъл таймс” през март 2025 г. лидерът на АУР казва, че „Русия на Путин“ е една от най-големите заплахи за европейските държави, включително за Румъния, балтийските държави и Полша. Симион подкрепя санкциите срещу Русия като средство за защита срещу бъдеща руска агресия.
Авторите на анализа на Института за изследване на войната коментират, че възгледите на Симион за подкрепата на Румъния за НАТО и военното присъствие на САЩ в страната се различават значително от тези на Джорджеску. Остава въпросът какво би се случило, ако Симион стане президент и назначи Джорджеску за премиер – възможност, която Джордже Симион сподели, че обмисля. Остава неясно и дали нова коалиция може да одобри назначаването на Джорджеску за министър-председател, пише в заключение Института изследване на войната.
Институтът за изследване на войната е американски аналитичен център, основан през 2007 г. от военния историк Кимбърли Каган. Организацията провежда изследвания в областите отбраната и международните отношения.
Bnews.bg
