Ако има нещо постоянно у нас, това са лошите пътища и улици. Съответно протестите срещу тях. Хората си търсят правата, независимо дали опитите им стават широко публично достояние. Съпротивата срещу липса на ремонти, ремонти на ремонтите, въобще отсъстващи с десетилетия трасета и т.н., е една от най-характерните черти на обществения живот в страната. А поводите са наистина безобразни, пише „Сега“.

Тия дни избухна спонтанно недоволство на варненската улица „Прилеп“. То е поредното такова за последните около 3 години, а самата улица се превърна в митична. На нея почна ремонт още при мандата на Иван Портних; причини огромни неприятности за живущите там, кандидат-кметът Благомир Коцев си направи серия рекламни клипове от неразбориите, но при неговото управление нещата се влошиха още. Просто ремонтът на тази улица не секва – ту почва, ту спира, движението се отваря, затваря, дейностите текат успоредно с него, или пък не – при тотални липса на правила, при рискове, отварящи се наново дупки, прах, мръсотия, шум… А и ту отказан, ту връщан достъп на автомобилите до адресите на многобройните живущи и работещи там.

Като всичко това са само част от проблемите за хората. Трудностите за пешеходците, особено възрастните или децата сред тях – трета година между строителна техника, въобще няма смисъл да се описват. Писва им от време на време на хората, кипват. А огромният въпрос кога ще приключи цялата тази мъка, остава да виси в пространството като една вече комична загадка.

Протестираха тия дни и жителите на селата Хераково и Пролеша край София. Причината е изумителна – премахнат преди около половин година надлез, поради което те се принудени да се включват в нарушения и при опасности по пътя за столицата. Мостът бил с увредена конструкция. И цяла половин година се оказва, че няма кой да регулира движението, да вземе мерки, да помогне на пътуващите.

Това обаче може да бъде счетено и за бял кахър. Отсечката Тамарино – Войника, обслужваща няколко села от пътя Ямбол – Средец в Югоизточна България, е една от стотиците в страната, неремонтирана около 40 години. Траповете по асфалта са чудовищни, хората си трошат автомобилите, стават катастрофи. А и училищни автобуси се движат там. Хората се опитват да заобикалят трасето, но то няма удобни заобиколни…. На протеста преди няколко дни им бе обяснено, че ще бъде извършен скоро текущ ремонт. Но те, поради печалния опит, считат, че всичко е само прах в очите.

Много тежко е положението и при селата Обручище, Искрица, Медникарово, Мъдрец от община Гълъбово. Над 10 години хората там се опитват да издействат ремонт, но не успяват. Уж по едно време започна реконструкция на пътя, но спря. А трасето е натоварено, движат се камиони от и за комлекса „Мини Марица – изток“. Хората се виждат в чудо и се канят вече да протестират безсрочно.

Подобна е ситуацията и в бургаския квартал „Горно Езерово“. Ежедневно по връзката им с града стават катастрофи заради неремонтирания от десетилетия път.

За Родопите пък цялата тази ситуация е буквално непоправима поради релефа. Най-новото тия дни: срути се част от пътя Девин – Михалково – Кричим, въпреки че за рисковете в свлечения участък се знае от преди година поне. А в ремонта на трасето през последните години бяха инвестирани около 60 млн. лв.

Всички тези примери в крайна сметка са само отделни елементи от картината в страната. Изводите? Хората се борят, но керванът си върви…. Властта се сепва, само когато станат трагедии.

Narod.bg