Докато участниците в срещата почитат жертвите на войната, в Белград управлява човек, който навремето е заемал ключов пост в пропагандната машина на Милошевич. Александър Вучич, днес президент на Сърбия, беше министър на информацията по време на най-мрачните дни от войната. Именно в този период той заявява: „За всеки убит сърбин, ще убием 100 мюсюлмани.“

Кръвопролитният конфликт от 1992 до 1995 г. отне живота на над 100 000 души. Геноцидът в Сребреница, при който сръбските сили на Ратко Младич убиват над 8000 босненски мъже и момчета за броени дни, остава най-ужасяващото военно престъпление в Европа от края на нацистката епоха. През 2024 г. ООН обяви 11 юли за Международен ден за почит към жертвите на геноцида в Сребреница.

Паметта обаче не е просто факт от миналото — тя е лакмус за настоящето. Времето не е изчистило отговорността. Милошевич, Младич и Караджич бяха осъдени от Международния трибунал за бивша Югославия. Но Вучич — част от същата система — не само оцеля политически, а и се възползва от популизма и национализма, за да се изкачи до върха на държавата.

Символично и тревожно е, че докато светът се събира в Дейтън, България е представена не от парламентарна делегация, а от дипломат от втори ранг — отсъствие, което контрастира с мащаба на събитието. Организаторите определят годишнината като „празник на мира и дипломацията“, но въпросът виси: може ли да има истински мир, когато миналото не е признато, а наследниците му управляват настоящето?

В рамките на събитието се провеждат културни прояви, исторически изложби и публични лекции. Кулминацията ще бъде Концерт за мир на 29 май с участието на симфоничните оркестри на Сараево и Дейтън — музикален жест към бъдещето, но с очи, вперени в незабравените рани от миналото.