Деменцията удря на стари години умните, благородни и начетени хора. Подобна е съдбата на достолепната Анастасия Георгиева Димитрова – Мозер. Славната земеделка, бивша журналистка от радио „Гласът на Америка” и изискана дама, гасне на 87 години в старчески дом в САЩ. Дъщерята на знаменития лидер на БЗПС д-р Г. М. Димитров – Гемето вече трудно помни коя е и какво е вършила през живота си.

Анастасия Мозер едва разпознавала близките си, които й ходят на свиждане в хосписа. Преди това тя изживя много тежко загубата на най-близката си приятелка Петя Ставрева, която почина от скоротечен рак, малко след като стана депутат от ПП-ДБ. Очакваше се тази пролет Мозер да се прибере от САЩ в България и да отиде на гроба на Петя, но това така и не се случи. И едва ли някога тази голяма фигура в българската политика ще стъпи повече на българска земя…

Щерката на Гемето има само косвени наследници, но и имоти в София, в това число и апартамент на жълтите павета.

Желязната дама със стоманено-сините очи беше важна фигура от годините на прехода. Главен секретар на БЗНС, депутат в четири поредни парламента, тя е родена на 30 юни 1937 г. в София. Баща й е земеделският лидер д-р Георги Димитров – Гемето, а майка й – неговата съпруга Мария Димитрова. Лекар рентгенолог, през 1942 г. Гемето се противопоставя на съюза с Хитлер и го арестуват. Успява на избяга, емигририра в чужбина. След 9 септември се прибира в България и оглавява антикомунистическата опозиция. И до днес в Стара Загора архивите пазят спомена за грандиозния национален митинг, събрал десетки хиляди земеделци, пред които Гемето говорил без да спре пет часа, а хората го слушали… После успява да избяга в Америка, точно преди милиционерите да го арестуват и да го пратят по етапен ред в лагера.

Останала в България при другите роднини, щерката Анастасия изживява тежки дни. На 15 години я изключват от всички училища, понеже баща й е „враг на народа”. Завършва гимназия като частна ученичка. Губи брат си няколко години по-късно.

Не я пускат да кандидатства в университета

За да се прехранва, първо шие копчета, а след това работи на преса за капачки. Най-после, през 1962 г. комунистите й разрешават да отиде в САЩ при родителите си.

Аристократка по рождение и мадама от сой, в Америка Анастасия получава бакалавърска степен по френски език и магистърска от Института за езици и лингвистика към католическия йезуитски университет „Джорджтаун“ във Вашингтон. След това взима и докторска степен по романски езици от университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон. Работи и като журналист за радио „Гласът на Америка“. През 1991 г. се завръща в България заедно с други емигранти като земеделеца Ценко Барев, известния анархист Георги Константинов и др.

„Сянката на баща ми преследваше другите, не мен. Когато си дойдох в България, виждах как тя пречеше на някои хора. Лесно е да си дъщеря на един почтен човек, но никак, ама никак не е лесно да си дъщеря на политик, който винаги е бил в опозиция. Татко умря през 1972 г. Била съм с него в много малка част от съзнателния си живот. Но да си потомък на такъв голям човек, с топла душа и великолепен оратор, беше много ценно”, разказва навремето Анастасия.

Тя е кръстена на баба си по майчина линия, която пък настоявала майка й Мария да се омъжи за лекар от Хасково.

Д-р Г. М. Димитров не изглеждал много благонадежден като опозиция на режима у нас. Наложило се Гемето са дойде на крака и да поиска ръката на избраницата си. Бързо след това се ражда и Анастасия. Тя почти не помни баща си отпреди 1962 г., когато я пускат да отиде в САЩ, тъй като през останалото време докторът земеделец все е в емиграция.

Тъй като са изселени в ловешкото село Дойренци, Анастасия учи там и после в гимназията. Дамгосана е като „дъщерята на Гемето”, не й дават да учи френска филология поради неблагонадежност. В крайна сметка я пускат да замине за САЩ с пет долара в джоба, без въобще родителите й да знаят. „Полетът ми беше през Виена. Там пристигнах с един много хубав кожен куфар, който обаче беше толкова стар, че като слязох на летището, се разпадна. Трябваше да го вържа с канап по средата, за да не изпадне багажът ми”, спомня си дамата с теменужените очи. След 17 години се вижда с родителите си….

В Америка Анастасия първо учи английски, а след това завършва френска филология. Балканите обаче я влекат, била е административен помощник в института по старогръцки изследвания във Вашингтон. В българската секция на радио „Гласът на Америка” хваща големите сътресения в Източния блок.

Едно от най-важните събития в живота й е запознанството с мъжа на живота й Чарлз Мозер, който почина преди 19 години. Той преподава в университета „Джордж Вашингтон“ с първа специалност руски език, а втора – български, специализиран покрай едно посещение у нас в началото на 60-те години. Запознава се с Анастасия покрай семейството на оперната певица Нели Карова и нейния съпруг Камен Ганчев, който е бил секретар на премиера по царско време Богдан Филов.

Любовта от пръв поглед пламнала, когато двамата се видели на прием в семейство на сръбски емигранти. Роклята на булката струва 100 долара, а сватбите са две – една в католическа катедрала и друга в руската православна църква във Вашингтон. Двойката минава за една от важните в американската столица и дори присъства на тържеството по встъпване в длъжност на президента Роналд Рейгън. А Чарлз превежда за американската аудитория Блага Димитрова, Елисавета Багряна и огледалния свят на Атанас Далчев.

Винаги елегантна, Анастасия Мозер беше образец за най-добър вкус. Тя казва така: „Винаги можеш да намериш хубави дрехи – евтини и с добро качество.

Когато бях в парламента, никога не съм обувала панталони.

Предпочитах хубавия костюм или рокля и се стремях да се обличам прилично. Най-големите спорове с Чарлз водехме точно за облеклото, защото той купуваше каквото му попадне, и аз все се ядосвах. Но после намирах начин с малко хитрост да го изнудя да отидем до магазина и да изберем нещо хубаво за него”.

Докато се занимаваше у нас с политика, Анастасия Мозер винаги казваше, че е разочаровата от бавното развитие на България и ганьовските политици. Като Дон Кихот се опита да разчупи пластовете на прехода, но в крайна сметка не й стигнаха години, макар че запази до последно коравия си дух. Едно е ясно – желязната лейди с орловия поглед беше достойна наследничка на баща си.

Narod.bg