Носителката на десетки титли от престижни конкурси за красота Наталия Гуркова, е сред най-популярните родни модели. Тя спечели короната на „Мис България“ през 1998 г., след което добави още няколко корони към колекцията си от Москва, Кан и много други места. Завършила е магистратура по право, след което и курс по финанси в Лондон.

Повече от десетилетие от живота на миската преминава между ЮАР, Черна гора и България. Радва се на щастие и хармония със съпруга си Джордже Михалевич и двете им деца – Джорджия и Кристиян, до септември 2018 г., когато няколко куршума в сърцето на черногореца слагат край на идилията им.

Гуркова е родена на 19 май в София и никога не е крила годините си за разлика от редица известни личности.

– Какво си пожелахте навръх рождения ден?

– Дни преди рождения си ден заминах за Рим, където покрай работата ми успях да отбележа и поредния си рожден ден. Древният град винаги е добра идея, защото носи романтика и настроение за сетивата. Занимавам се с моя бранд за дамска мода, но вече правя и персонализирани мъжки тениски. Имам и плажна колекция. В Италия отидох по работа, разбира се! Италианците имат едни от най-хубавите платове. Занимавам се и с организирането на събития, на конкурси. На 15 април тази година направихме „Супер модел на България”, мина много успешно. Нашите моделки след това правят кариера като инфлуенсърки, телевизионни водещи, певици, актриси. Пожелах си успешен бизнес, разбирателство и любов в семейството ми. Мир и изобилие!

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате за рождения си ден, или обичате изненадата?

– Обичам приятните изненади. Няма какво да искам за рождения си ден, освен всички да са здрави и живи. Материалните неща се купуват, колкото и да звучи шаблонно. Отдавна съм над битовизмите.

– Изглеждате блестящо, поздравления! Как поддържате перфектна форма?

– На 19 май направих 48 години и никога не съм крила възрастта си. Поддържам мерките от 20-ата ми година. От доста време имам свой хранителен и двигателен режим. Повече от 25 години не ям пържено, сладко, тестени изделия, не пия газирани напитки, не пуша цигари, а и никога не съм пушила. От 16 години не консумирам и месо, хапвам само риба. Вино пия, когато има повод, когато сме на събитие, но не повече от чаша-две. Храня се предимно с плодове, зеленчуци, млечни храни. Не съм вегетарианец, защото ям риба, морски дарове. Много добре подбирам храната си. Наблягам и на двигателния режим, 4 пъти в седмицата съм във фитнес залата. Когато не ходя на тренировки, се разхождам в парка или в гората, зависи от времето. Ако имам 3-4 свободни часа, отивам в планината. Ако разполагам с един час – в градинката наблизо. Обичам да катеря Витоша. Там съчетавам движението с медитацията, което е прекрасен вариант. Песните на птичките също са вид медитация.

– И нямате никакви притеснения от старостта, от трупането на години?

– Не, за мен годините не са драма. Като се погледна в огледалото, се харесвам, следователно няма какво да ме притеснява. Годините са цифра. Поддържам се, ходя на всякакви видове процедури. Имам навика да не драматизирам и това ми помага доста в живота.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много?

– Семейството ми и старите приятели от 20-30 години назад. Човешките отношения минават през всякакви аспекти – има си възходи, падения, трудности. Истинските приятели си проличават, когато не си в най-добрата си позиция и кондиция. Случвало се е да бъда предавана. Поради тази причина съм стигнала до извода, че най-голямата опора идва от семейството, защото то е твоята плът и кръв. По отношение на старите приятелства, съм галеница на съдбата. Благодаря на Бог!

– Вълнувате ли се от новия световен ред, различните конспиративни теории?

– Разбира се, че се вълнувам, защото във всяка конспирация, за съжаление, има доза истина. Вижда се, че светът не върви на добре, което не е моя констатация. Има цялостна манипулация над обществото. ГМО храната, която ни се предлага, определено ни вреди здравословно. Каквото и да говорим, малко хора могат да пазаруват качествени продукти, да си позволят продукти от частни ферми и фирми, без значение дали месо, мляко, кашкавал.

Храните от моето детство просто изчезнаха, не се предлагат на пазара. Доматите са гумени, внос от не знам коя си държава, вкус на практика нямат. Бих казала, че държавата ни е във всякакъв вид криза – морална, финансова, културна. Как ще излезем и кога от това незавидно състояние – не смея да прогнозирам! Иска ми се да е скоро, но нещо ми подсказва, че няма да стане бързо и лесно. Няма и тенденция за промяна. Младото поколение е тотално обездвижено. Представителите му стоят пред телефоните си с часове. Те научават за природата, за здравето, за света, от екрана. Играят постоянно на игри, в ушите им има слушалки. Много неща в новото време, в годините, в които живеем, не ми допадат. Аз съм се ограничила доста. Примерно, от 6-7 години изобщо не гледам телевизия. Това, което ме интересува, научавам от интернет, не изпитвам необходимост да си, натоварвам главата с информация, която не ме интересува.

Години наред гледах телевизия, защото това беше нашият прозорец към света. Телевизията изобщо не ми липсва. Гледам с надежда напред и се надявам на нещо наистина добро. Едно време имаше социален живот. Почти всеки ден се организираха някакви събития, имаше малки празници на естетиката и красотата. Моделите снимаха календари, каталози, реклами. Сега това е изключителна рядкост.

– Успяла жена ли е Наталия Гуркова?

– Много отдавна се чувствам успяла жена. Още като 20-годишна бях уверена в себе си, популярна, нищо не ми е липсвало. Имала съм градация в живота. Образовах се, направих прилична кариера. Реализирана съм като майка, защото родих две прекрасни здрави деца. Богата съм, защото имам своето момиче и своето момче. Парите за мен не са критерий за богатство и успяване в живота. Преживяла съм какви ли не емоции и мога да кажа, че децата са моето щастие. Синът ми скоро ще стане на 12 години. Ходи на уроци по английски. Преди тренираше футбол, сега е отдаден на таекуондото. Дъщерята иска да става певица. Тя ще стане на 16. Рисува много добре и учи в паралелка „Графичен дизейн“ Старая се да получат много добро образование, да учат езици и редовно да спортуват. И двете ми деца са зодия Бризнаци. Старая се да бъда приятел с тях, защото искам да ми се доверяват. Ако застана от позицията на родител, сигурно много неща няма да зная. И двамата са много емоционални и сме много задружни.

– Има ли някой, който ви помага в грижите за децата?

– Майка ми. Тя дойде в Южна Африка, когато се роди дъщеря ми. Три години стоя плътно с нас… Родителите на мъжа ми, за съжаление, починаха, преди това те също ми бяха опора.

– Ходихте ли след кончината на съпруга ви в ЮАР?

– Не, но скоро ще ми се наложи да ходя, защото имам да оправям разни неща там.

– Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в книгите и в киното?

– Безкрайно вярвам в любовта, изживяла съм я два пъти и ако Господ е благосклонен, може и трети път да я срещна. Има една приказка, че само влюбените живеят, останалите просто съществуват. Аз обичах и бях обичана веднъж преди брака, а след това със съпруга ми Джордже Михалевич беше втората ми голяма любов. Любовта не се планува. Тя идва неочаквано, тогава, когато ти е писано да се случи.

Източник: Уикенд

Razkritia.com