Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации с въглеродни квоти и изтичане на информация за предстоящи проверки на Европейската прокуратура – това са само част от нарушенията, които Антикорупционният фонд (АКФ) разкрива в разследване за скрития енергиен холдинг „Орион“, управляван от бизнесмена Христо Ковачки.
Благодарение на вътрешни документи с тайния подпис на Ковачки под формата на детски печати с анимационни герои, АКФ разказва за една от най-добре пазените тайни на българската енергетика – съществуването на енергиен картел от над 150 фирми с привидно несвързани собственици от няколко държави.
Години наред Ковачки отрича да е реалният собственик на ключови енергийни дружества като въглищните електроцентрали ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“, представяйки се за техен консултант. За първи път в предоставени на АКФ вътрешни документи от архивите на самите дружества Ковачки е директно посочен като реалния ръководител на невидимия енергиен холдинг с оборот над 5 млрд. лв. годишно, включващ 11 електро- и топлоцентрали, няколко въглищни мини, многобройни търговци на газ, ток, въглеродни емисии и биомаса, пенсионни, застрахователни, транспортни и ремонтни дружества.
Разследването, публикувано на сайта на организацията, е озаглавено „Холдингът на Чичко Тревичко“ и представя вътрешни документи, които съдържат доказателства за:
- Координирани действия на енергийните дружества в картела на Ковачки и манипулиране на цените на свободния пазар на електроенергия;
- Източване на печалбите на топлоцентралите в холдинга чрез фиктивни сделки с т.нар. буферни фирми; Скриване на над 900 милиона лева неразпределена печалба само за 2023 г. от фирмите в холдинга и неплащане на стотици милиони, дължими за осигуровки и данъци, за които институциите остават слепи (въгледобивните мини на Ковачки са измежду най-големите длъжници на НОИ);
- Редовно изплащане на нерегламентирани „финансови стимули“ към държавни служители от фирмите в холдинга; отпускане на шестцифрени заеми към политици;
- Контрол над висшите мениджъри в структурата и върху политици чрез задължаването за милиони левоне със записи на заповед към фирмите на холдинга;
- Връщане на пари под масата във фиктивни сделки за доставка на биомаса с цел измами с въглеродни емисии;
- Изтичане на информация за предстоящи проверки на Европейската прокуратура.
Документите на холдинга са подпечатани със специално изработени печати с анимационни герои, за които служителите вътре в системата знаят, че са де факто личният подпис на Христо Ковачки. Печати с Фред Флинтстоун, Лола Бъни, Попай Моряка стоят на стотици документи, излизащи от кабинета на Ковачки.
Печатите се сменят периодично, като в секретна организация, а смяната им се утвърждава със заповед от началника. Всички негови заповеди идват от една и съща електронна поща: chichkotrevichko112@gmail.com.
Въпреки че съществува вътрешна забрана за писмено споменаване на името на Ковачки, АКФ разполага и с документи, в които то фигурира, както и с информация, че бизнесменът всеки ден посещава централния офис на холдинга, на улица „3020“ №34, в квартал „Модерно предградие“ в София.
Вътрешни документи показват и одобрени от Ковачки графици за седмични срещи между него и ръководителите на най-важните, уж несвързани помежду си, дружества в холдинга – в Приемна №2 на 6 етаж на сградата на улица „3020“.
Формално високоплатени мениджъри управляват дружествата. На практика обаче всяко съществено решение се взема от Ковачки, а висшите мениджъри са лично задължени с милиони към фирмите, които уж управляват – с подписани от тях записи на заповед. Така например Десислава Филипова, пиар на Христо Ковачки и собственик на общо 16 фирми от холдинга, е подписала запис на заповед за 2.5 млн. лв. Димитър Иванов, бившият шеф на охраната на Ковачки и директор на „Тибиел“ ЕООД, един от най-големите търговци с газ в холдингa, се е задължил за сума 3 млн. лв.
Собствениците на над 70 от фирмите в холдинга са регистрирани в чужбина, показва разследването на АКФ. Голяма част от въглищните централи – като например ТЕЦ „Бобов дол“, тецовете в Перник, Плевен, Русе и Бургас, както и мините „Станянци“, „Бели брег“ и „Чукурово“ са на британски собственици. Собствениците на топлофикациите в Сливен, Велико Търново, Габрово и Враца са регистрирани в Кипър, а собственикът на „Мина Черно море-Бургас“ – на Сейшелите.
„Регистрациите в чужбина и в офшорни зони позволяват източване на големите дружества в холдинга, затрудняват проследяването на движението на пари, водят до избягване на данъчно облагане и затрудняват налагането на административни санкции на едни от най-големите замърсители в България“, коментира адвокат Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
„Такъв е примерът с ТЕЦ „Брикел“, който е с 16 наказателни постановления за замърсяване на въздуха на град Гълъбово само през 2022 г.“
Документите ясно показват, че въпреки липсата на формални връзки между тях фирмите в холдинга работят в синхрон.
Само за 2022 г. „Номад енерджи“ продава електроенергия от централите в холдинга за рекордните 2 милиарда и 700 млн. лв. и отчита печалба 241 млн. лв. Дружеството е само едно от редица буферни фирми, доставчици и търговци, които чрез фиктивни сделки и заеми помежду си спомагат за това неразпределената печалба на фирмите в холдинга – на стойност над 920 млн. лв. за 2023 г. – да остане почти напълно скрита за държавата.
Част от печалбата на буферните фирми се връща обратно към големите предприятия в холдинга под формата на многомилионни заеми. Множество документи показват, че друга част от печалбата се изнася от България на основание договори за услуги с дружества, регистрирани в чужбина, като например Дубай.
Скритият холдинг ощетява публичния интерес и с картелните отношения, които се изграждат между фирмите в него. Координираните действия на търговците на енергия, свързани с Ковачки, позволяват изкривявания на пазара и увеличаване на цените на електроенергията, които се трансформират по веригата в по-високи цени на почти всички стоки и услуги, казват авторите на разследването.
„То повдига изключително сериозни въпроси за злоупотреби, които накърняват интереса на гражданите на няколко нива: по-високи цени на електро- и топлоенергията, липса на инвестиции в по-модерни и чисти технологии, неплатени данъци и осигуровки за милиони“, коментира Георгиева.
Lupa.bg
