Пътниците на влизане в България през „легендарното“ ГКПП Капитан Андреево, биват посрещнати от потресаваща мръсотия и тотално чиновническо безхаберие. Тук е мястото да подчертаем, че това е вече външната граница на Шенген, но също и първата среща със страната ни за многобройните чужденци, влизащи у нас. Но с право можем да се зачудим от коя страна на границата започва Европейският съюз – докато на турска територия има ред, чистота и безплатни тоалетни с топла вода, то на българска е точно обратно – посреща ни тотална мръсотия!
Първото, което вади очите, е липсата на кошчета за боклук, непосредствено преди паспортната проверка. А през нея задължително минават всички, които пътуват с бусове. Затова боклукът е буквално навсякъде, нищо че сме в Европа! Дори върху външното тяло на климатик са наредени празни чаши за кафе, бутилки, бъркалки, смачкани хартийки, а земята отдолу е побеляла от фасове. Покрай това своеобразно сметище минават хора на различна възраст, сред тях и немалко любопитни деца, които искат всичко да пипнат.
Пътниците от леките коли си спестяват тази гледка и съпътстващите я миризми. Те просто чакат реда си и никой не ги кара да слизат, само подават документи на гишетата.
Мъчениците от автобусите обаче минават през граничен контрол очи в очи. А той наистина изумява с „ефективност” и „нови технологии“ през ХХI век!
От турски автобус, който пътува по редовна линия Истанбул – София, около 19 часа във вторник, слиза сирийка с три деца. На единственото отворено гише настава суматоха. Гишетата са всъщност две, но както казва по-късно служителката, те така си работели винаги – само на едното разглеждат паспортите. И тя не знаела защо са инсталирани две!
Само че следва парещият въпрос коя е сирийката с трите деца и с кърпата на главата? Дали е същата тази, която подава паспорта си, или е някоя друга, диверсантка, шпионка, терористка?
Граничарката от гишето се взира в нея, после дълго гледа снимката в паспорта. Не може да вземе решение. Затова след като дълго се е вглеждала ту в жената, ту в документите й, излиза да търси помощ. Пристига още една униформена. Двете гледат настойчиво жената и нейния паспорт.
Сирийката намира решението (вади телефона си и изтегля на екрана своя снимка от… фейсбук. Увеличава я, доближава. я до лицето си, за да им покаже, че ето – това е тя самата. Двете граничарки обаче продължават да разглеждат и да анализират недоверчиво снимките от Фейсбука и жената пред тях. Отново без резултат и повиканата на помощ безславно се оттегля. Този фарс, маскиран като лицево разпознаване на българската шенгенска граница с подръчни материали на клиента, явно няма скоро да приключи.
Само че към изнервената опашка вече се е залепил още един автобус хора, а трите момченца на сирийката щъкат из цялото помещение. Най-малкият дъвче празна чашка от кафе, кой знае откъде докопана, средният се е проврял през дупката на гишето и оглежда какво има вътре. Ако си протегне ръчичката, може спокойно да удари и по клавиатурата на граничарката, но не го прави.
Часът наближава 20, когато смяната на гишето трябва да приключи, а кога точно ще заработи новата, не е ясно. Това обаче означава още чакане… Напрежението видимо се покачва. От опашката се изстрелват заплашителни въпроси: има ли началник този пункт, къде е шефът ви, тук само калинки ли се назначават! Следват и закани да се пише до вътрешния министър, до парламента, до медиите, до Брюксел. Дали заради това, или по-скоро защото й свършва смяната, русокосата граничарка най-после се решава да удари заветния печат и сирийката е на крачка от България. По съкратената процедура набързо минават и синовете й, като и за тях жената вади телефона си с техни снимки и го залепва като доказателство до главите им.
Всичко това се случва, след като, поне по хвалбите на разни шефове от куп министерства, са изсипани един куп пари за обновление на пунктовете с нова и много прецизна техника, понеже така се налагало заради влизането ни в шенгенското пространство. Веднага след паспортния контрол идва нова изненада – тоалетната. Тя е добре залостена и за да се влезе в нея, трябва да се пусне левче в автомат, а след това да се избута някаква солидна решетка. Значи, ако някой реши да я ползва, задължително трябва да си напълни джобовете със стотинки и левчета, макар и да не е ясно откъде точно в Турция да ги вземе. И всичко това е опасано с камери, явно за да не се промъкне някой гратисчия подгонен от нужда. Може би заради това мнозина се облекчават в близките храсти.
Единствената друга възможност в случая е да се устиска до бензиностания на около 5 минути след ГКПП-то. Тоалетната и тук е с врата, която се отваря с код от касова бележка за закупена стока. Това, разбира се, е далеч по-лесно, понеже приемат плащане и с карта. Така става с онези, които са се прецакали да не се отбият до тоалетните на пункта в Турция – страна, която мнозина „патриоти” все още си я представят като от „Под игото” на Вазов. Там обаче всичко е и по- чисто, и по-подредено, и WС-тата не са бронирани с решетки, все едно се съхраняват златни кюлчета.
Източник: Уикенд
Razkritia.com
