Димитър Радев

България влиза в еврозоната с много солидни макроикономически основи, смята управителят Димитър Радев

Всяко покачване на инфлацията в България в резултат на приемане на еврото ще е незначително и краткотрайно.

Това казва управителят на БНБ Димитър Радев пред авторитетното издание за капиталови пазари MNI Market News, като добавя, че лихвените проценти както в България, така и в еврозоната са близки до неутралните.

Според Радев годишната инфлация е достигнала 4% през март заради промените в административно определяните цени и прекратяването на свързаните с пандемията мерки. След това, през април, е спаднала близо до референтния лихвен процент от 2.8%, използван от Европейската централна банка (ЕЦБ) за оценка на ценовата стабилност, въпреки че лихвените проценти намаляха. Оттогава основният лихвен процент на БНБ бе понижен допълнително до 2.07%, при годишна инфлация тази година средно около 3.6%, според прогнозите на Евростат от май.

„Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се определя главно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване – казва още Радев. – Предвид значителната реална конвергенция, която вече е постигната с еврозоната, рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък“.

Управителят на централната банка се съгласява с изявленията на служители на ЕЦБ, че макар оценките за неутралния (естествения) лихвен процент може да варират, сегашните краткосрочни лихвени проценти в еврозоната са близки до това ниво – ситуация, която е валидна и за България.

„През последния инфлационен период се наблюдаваше значително разминаване между двата процента, като реалният лихвен процент падна много под естественото си равнище, което е сигнал за облекчаване на паричните условия. Тази разлика обаче постепенно изчезна и от средата на 2024 г. двата лихвени процента се оценяват като съгласувани до голяма степен“, посочва Радев.

Двойно обозначаване на цените

БНБ ще подкрепя усилията на правителството да наблюдава динамиката на цените в периода на двойното обозначаване на цените след въвеждането на еврото. Но според Радев, опитът на други държави от еврозоната, както и оценките на Евростат, показват, че ефектът от приемането на еврото върху инфлацията е „като цяло незначителен и краткотраен“.

Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., направи това на фона на силен недостиг в предлагането, нарастваща инфлация в световен мащаб и агресивно затягане на паричната политика. България обаче прави това на фона на повишени геополитически рискове, казва още Радев, но добавя, че това не трябва да променя основите на прехода: „Не очакваме съществени разлики от опита на Хърватия по отношение на техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, тъй като процесът е съвсем ясен и България е добре подготвена“.

Високите нива на ликвидност в българската банкова система предполагат, че намаляването на задължителните минимални резерви от 12% на 1% най-вероятно няма да окаже голямо влияние върху инфлацията, посочва също така Радев. Според него пълното следване на паричната политика на ЕЦБ също ще засили трансмисията на тази политика към вътрешните условия.

Отпадането на лева

При нисък публичен дълг, стабилен банков сектор и икономика, която доказа устойчивостта си при неотдавнашните глобални сътресения, България влиза в еврозоната с много солидни макроикономически основи, смята Радев.

„Всяка държава в еврозоната е различна и, разбира се, има специфични особености и разлики в начина, по който икономическите и финансови условия във всяка държава биха се променили в отговор на сътресения. Но не виждам области, в които вътрешните политики на България са недостатъчни за справяне с потенциални проблеми, и не виждам причина да разчитаме на действията на ЕЦБ за разрешаване на такива потенциални проблеми“.

Радев отхвърля и внушенията, че решението за отпадане на лева е непопулярно. „Както в много други държави, обществените тревоги, свързани с приемането на еврото, често се засилват и използват от някои политически участници за краткосрочни ползи. Тези гласове обаче далеч не са мнозинство в Парламента“, посочва той.

Източник: https://www.segabg.com/

Източник: https://dnesnews.bg