България все още има съвсем непознати приказни кътчета, за които са чували и виждали само малкото хора, останали да живеят около тях, или техните роднини и наследници. Такова място е каньонът Шегава. Намира се в Конявската планина недалеч от селата Буново и Раждавица в община Кюстендил. Каньонът е район с красиви скални фигури и останки от крепости. През него тече едноименната река, чиито води трудно се виждат, защото текат предимно под земята.
В каньона главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти, между които почти не се провират хора. Върху малка площ са събрани единично стоящи скали и скални венци. На места каньонът се стеснява до метър-два. Стените на долината се изправят, криейки вирове и малки скални навеси. Навсякъде стърчат скални пирамиди. От Шегава се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма.
Легенда разказва, че в каньона през 1330 г. на Спасовден се състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаил Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на близката Златина, а когато не яполучил, изрекъл проклятие към селото – да се покрие с ръждата на времето. И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица, а днес Раждавица.
Друга легенда разказва, че някога в близост имало село на име Златина. В околностите му земята криела много златни залежи. Затова през 60-те години на миналия век се говори усилено за разкриването на златна мина в района на местността Златина. По-късно проектът е забравен.
Тук се намира пещерата Гълъбарника. За нея се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Има и много други пещери, които са сравнително малки. Галерията на триъгълната Белеващица например е дълга едва 15-18 сантиметра.
За каньона Шегава се говори сравнително отскоро, след като смели откриватели на чудесата на България тръгват да изследват и този приказно красив район. Долината в началото е широка и не обещава нищо особено. Бързо обаче каньонът става дълбок, а долината на река Тлаката – все по-живописна. В момента, когато Тлаката влиза в каньона, нейните води изчезват под земята и се появяват едва в края. Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника. След него се намира скалата с име Тутунярнико. Под нея все още се откриват парчета керамика от стари времена. Скалните образувания на върха на склона са наречени Шишмановите войници, а първият водопад в каньона е известен като Падалото. Някога тук растели не храсталаци, а черешови градини, каквато е традицията в Кюстендилско.
Скалните феномени в каньона Шегава са както човешки, така и животински. Открояват се хора, птици, наречени Човеко, Гуглата, Монаха, Прегърбения старец, Ракитов камък и още десетки други. В горния праг на скалния венец е разположено тракийското светилище Марков прозорец – едно уникално природно творение, което с помощта на златните ръце на тракийските майстори каменоделци е придобило спираща дъха форма. Нагоре билото на връх Риш е осеяно с множество карстови форми – понори, въртопи, ували и пропастни пещери. С лек наклон на югоизток към землището на село Байкалско се открива приказна панорама към единственото свлачищно езеро в Конявската планина – Чокльовото блато.
На 5-6 километра над друго близко село – Гърбино, се намира пещерата на Иван Рилски. Разположена е върху скален венец високо над селото в местността Светата вода. Това е първата пещера, която обитава Иван Рилски, след като напуска родното си село Скрино. После светецът отива в Рила. Пътят за пещерата трудно се намира и задължително трябва да се пита някой местен. Но местните жители тук са много, много малко. Днес в пещерата има място за палене на свещи, каменен кръст, където се правят курбани, и надпис „Отче Йоане, помози и спаси”, датиран към ХII век. До пещерата води стар римски път, който е толкова обрасъл, че по-трудно се намира от самата пещера. Гърбино е едно от любимите места за рисуване на Владимир Димитров – Майстора.
Художникът често се разхожда и до съседното Раждавица, натоварен с боите и платната. Западно от село Гърбино има хълм, на който се издигат останките на средновековната българска крепост „Трите кули”. Едната от кулите е разрушена изцяло. Дебела тухлено-каменна зидария е малкото, което е останало от крепостта, но достатъчно да обрисува историческото и военното предназначение на тази първа крепост в дефилето, част от отбранителната система, включваща още няколко подобни твърдини.
Градена е през бурните години на ХIV век – последния свободен век за България, преди падането й под турска власт. Тя първа е посрещала поробителя и героично е защитавала подстъпите към Кракра и Средец.
ВЪРХЪТ С ТРИ ИМЕНА Е ВИСОК 1487 МЕТРА
Виден е най-високият връх на Конявската планина с височина 1487 м. До 20 юни 1942 г. носи името Бандера, известен е и с името Ачул заради триангулачния знак на върха.
Има конусообразна форма. От него се открива панорама към Кюстендилската котловина и околните планини. Северно от върха е построена кула, в която е разположена Районната радиорелейна и телевизионна станция. До върха има 7-километров автомобилен път от отбивката на пътя Радомир – Кюстендил.
Източник: Уикенд
Razkritia.com
