Със заповеди на кмета Васил Станимиров е въведено ограничение в използването на питейна вода не само за битови нужди, но и за напояване, пълнене на басейни и миене на автомобили – обичайни мерки в необичайно чести ситуации.

Режимът важи включително и за самия общински център – село Ковачевци, където вода тече от 07:00 до 20:30 ч. Подобен график е в сила и в село Ракиловци. По-сурови ограничения има в село Светля – само два тричасови интервала на ден с вода: сутрин и вечер. В Сирищник достъпът до вода също е зониран – през деня в ниските части, през нощта във високите.

Това лято напомня болезнено за миналото – през 2024 г. цели села в Плевенска област останаха без вода за седмици. Хората разчитаха на водоноски, а институциите обещаваха спешни мерки, които се оказаха временни.

В над 51 общини, или около 200 000 души, са засегнати от временни водни режими или недостиг на питейна вода, като най-сериозни са проблемите в областите Плевен, Ловеч, Търговище и Пловдив.

65% е средният процент на загуба на питейна вода по водопреносната мрежа, според отчет на КЕВР през септември 2024 г. Най-засегнатите региони — Шумен, Перник и Сливен — регистрират до 80% загуби .

Академичният доклад на UACEG потвърждава, че около 60% от водата се губи поради амортизирана инфраструктура и честа смяна на дебита на подземните водоизточници.

Причини за загубите
– Физически течове – раздробени, спукани тръби, стари връзки, липса на поддръжка.
– Комерсиални загуби – неточни водомери, незаконни присъединявания и кражби.

Защо загубата на вода е проблем?

– Излишни инвестиции – плащаме за поддръжка, енергия и пречистване на водата, която никога не стига до клиентите. Вместо това тези пари биха могли да се насочат към ремонт на мрежите.
– Климатични рискове, особено при суша, където всяка капка е ценна, а загубена в мрежата – драма.
– Социален аспект: край на ерата, когато се управляваше „разпръснато“ – сега засегнати общности населяват повече от 200 000 души.
– Необходимост от действия: Намесата чрез измервателни технологии (AI сензори в Бургас), инфраструктурни програми (Ряхово, Сливо поле, Борисово) и инвестиции са неотложни .

България е изправена пред неудобен воден парадокс: въпреки обилното производство на питейна вода, значителна част от нея изтича без да служи на хората.  Комбинацията от суша и амортизирана инфраструктура прави водните режими не просто реактивна, а може би обречена мярка.Сушата и климатичните промени все по-често изкарват на преден план нуждата от стратегически инвестиции във ВиК-сектора и реален контрол върху разхищението. В противен случай водните режими ще се превърнат не в извънредно, а в регулярно положение.