Когато жената пред огледалото каже на мъжа “готова съм след 1 минута”, това значи 1 час минимум. Когато в в София някой каже “идвам до пет минути”, това се брои минимум за два часа, а в Пловдив – за половин ден. Как се брои времето при Доналд Тръмп, разказва БиБиСи.

Доналд Тръмп заяви в четвъртък, че ще реши дали да започне военни удари срещу Иран „в рамките на следващите две седмици“.

Този президент на САЩ обича на налага двуседмичните срокове в своята политика, припомня Би Би Си.

Преди три седмици и половина Тръмп заяви, че Русия има две седмици, за да покаже, че е готова да прекрати войната в Украйна, в противен случай ще й бъдат наложени нови икономически санкции. До този момент той не е обявил решението си.

Преди седмица той също така заяви, че след около две седмици САЩ ще изпратят писма до търговските си партньори, с които ще ги уведомят за новото ниво на митата.

А още през май той даде подобен срок от „две до три седмици“ за определяне на новите мита върху вноса. Този срок изтече, без да бъдат предприети каквито и да било действия.

През 2020 г. той обеща да представи „пълен план за реформа на здравеопазването“ в рамките на две седмици. Такъв план така и не се появи.

И това е само един произволно избран двуседмичен срок сред тези, които Тръмп назова и след това забрави през първия си мандат като президент – имаше много такива, по въпроси от инфраструктурата до данъците и оттеглянето от Парижкото споразумение за климата.

Понякога Тръмп в крайна сметка вземаше решение, а решенията за войната и мира са най-съдбоносните, които един президент може да вземе. Но историята показва, че когато Тръмп назове срок от две седмици, той рядко се спазва от самия него.

В коментар по темата със заглавие „Тръмп си остава Тръмп, дори когато става въпрос за война“, „Вашингтон пост“ пише:

„Непредсказуемият президент е непредсказуем както винаги, докато обмисля военна атака срещу Иран.

Дали иска да бъде военновременен президент, или посредник на мира? Може ли да убеди своята база избиратели в MAGA, че започването на война с Иран не е вид обвързване в Близкия изток, за което той предупреждава повече от десетилетие? Дали моментът за дипломация е отминал, или иранците идват в Белия дом? Самият той изглежда все още не знае.“

„Нали не мислите сериозно, че ще отговоря на този въпрос“, заяви президентът Доналд Тръмп, когато в сряда сутринта беше попитан дали е взел решение за американските удари в Иран. „Вие не знаете, че аз ще го направя. Знаете ли, може и да го направя. Може и да не го направя. Искам да кажа, че никой не знае какво ще направя.“

Непредсказуемият президент за пореден път се оказа непредсказуем. Все още не е ясно дали неговите неясни, но заплашителни предупреждения са подготовка за военна атака или нещо стратегически по-сложно, част от дипломатически ход, за да склони чуждестранен противник да сключи сделка, която да е изгодна за него, а не за тях.“

Внезапното изявление на президента Тръмп, че може да му отнеме до две седмици, за да реши каква ще бъде намесата на САЩ в конфликта между Израел и Иран, се рекламира от Белия дом като предоставяне на още един шанс на дипломацията да работи, посочва „Ню Йорк Таймс“.

Според вестника това също така открива множество нови военни и тайни възможности.

„Ако приемем, че се възползва напълно, Тръмп сега ще има време да определи дали дните на безмилостни бомбардировки и убийства от страна на израелските сили – които унищожиха един от двата най-големи центъра за обогатяване на уран на Иран, голяма част от ракетния му флот и най-висшите му офицери и ядрени учени – са променили начина на мислене в Техеран.“

Сделката, която аятолах Али Хаменей отхвърли по-рано този месец и която щеше да сложи край на възможността Иран да се сдобие с бомба чрез окончателно прекратяване на обогатяването на уран на иранска земя, може да изглежда съвсем различно сега, когато единият от най-големите ядрени центрове е сериозно повреден, а президентът открито обмисля да приложи най-мощното конвенционално оръжие в света върху втория. Или пък това просто може да втвърди решимостта на иранците да не се предават, посочва вестникът.
Според „Файненшъл Таймс“ дебатът в САЩ дали да бъде бомбардиран Иран напомня случилото се около войната в Ирак

През 2016 г. Доналд Тръмп нарече инвазията в Ирак „голяма грешка“, резултат от умишлен акт на измама от страна на американското разузнаване.

„Те излъгаха!“, заяви той по време на дебат на републиканските първични избори през февруари същата година. „Те казаха, че има оръжия за масово унищожение. Нямаше такива. И те знаеха, че няма.“

Сега Тръмп е в Белия дом и обмисля военна намеса във война, която има зловещи паралели с операция „Иракска свобода“ – кампания, за която той заяви, че е била загуба на 2 млрд. долара.

И тогава, както и сега, основанието за войната е да се спре една държава да се сдобие с ядрено оръжие и така да се премахне екзистенциалната заплаха за един от най-близките съюзници на Америка – Израел.

И тогава, както и сега, някои се съмняват, че заплахата от оръжия за масово унищожение е реална.

„Разузнавателните данни сочат, че макар Иран да има ядрена програма, той не се е стремил към въоръжаване“, цитира „Файненшъл Таймс“ казаното от Розмари Келаник, директор на програмата за Близкия изток в мозъчния тръст Приоритети в отбраната.

Bnews.bg